О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 27.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1619/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Подадена е к. жалба от М. на п. – София против решение на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 162/2009 г., към която е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Ю. Б. И. от гр. Г., счита че не са налице основания за касационно обжалване и жалбата е неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Великотърновският апелативен съд, с въззивно решение от 24. 7. 2009 г. по гр. д. № 162/2009 г. е осъдил М. на п. да заплати на Ю. И. сумата 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от противоправно бездействие на орган на министерството и поделението му -ТПО „А” гр. Т. към З. Л. , при осъществяване изпълнението на наказание „лишаване от свобода”. Съдът е констатирал, че на 24. 6. 1998 г., по време на изтърпяване наказание ”лишаване от свобода”, ищецът И е претърпял физическо увреждане в резултат на престъпно действие от друг затворник и този инцидент е в причинна връзка с бездействието на ответното министерство, което не е осъществило ръководство и надзор над местата за лишаване от свобода чрез Г. дирекция „И” и затворническата администрация на ТПО „А” не е изпълнила задължението си да осигури на ищеца изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” по начин, който да не застрашава живота и достойнството му. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника, че вземането е погасено по давност, тъй-като искът е предявен на 24. 11. 2004 год. или след изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД, започнал да тече от датата на увреждането на 24. 6. 1998 г.. Не са уважени и другите възражения – че ищецът е обезщетен за неимуществените вреди със сумата 10 000 лв., присъдена в наказателното производство срещу лицето, пряк извършител на физическото посегателство спрямо ищеца, както и че осигуряването на охрана на лишените от свобода е задължение на „М” гр. Т., в чиито цехове са работили затворниците.
Жалбоподателят обосновава искането си за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК – произнасянето на въззивния съд по въпроса за погасителната давност е в противоречие с практиката на ВКС, конкретно, т. 4 от диспозитива на Тълкувателно решение № 3/2005 год.. Разпоредбата постановява, че началният момент на погасителната давност за предявяване на иска по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /предишно наименование Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани/, при незаконни бездействия на административните органи, е моментът на преустановяването им. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че при фактически действия или бездействия на администрацията, следва да е налице съдебно произнасяне, с което тези действия или бездействия са обявени за незаконни, което фактически се осъществява в самото производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Такова тълкувание е дал и решаващият съд, като е приел, че законът има предвид не всяко фактическо бездействие, а онова бездействие, което е в отклонение и в разрез с нормативните изисквания, т. е. незаконното бездействие, а тази константация може да се направи само в исковото производство по чл. 1 ЗОДОВ. Отделно от това, ако буквално се преценява диспозитива на т. 4 от тълкувателното решение, че меродавен е моментът на прекратяване на фактическото бездействие, логическият извод е, че то настъпва, когато се извърши някакво действие. В хода на производството по делото, ответникът не е заявил твърдения, че в конкретен момент от времето след инцидента, специализираната държавна администрация е предприела конкретни действия по осигуряване охрана на живота, здравето и достойнството на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, от който момент е започнала да тече погасителната давност. По изложените съображения, касационният съд счита за неоснователно искането за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – противоречива практика на съдилищата по конкретен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателят изтъква, че оспорваното въззивно решение е коренно противоположно на другите две решения, постановени по настоящото дело – първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд от 2. 2. 2007 г. по гр. д. № 934/2005 г. и решението, постановено на 3. 5. 2007 г. от Апелативен съд – В. Търново по гр. д. № 122/2007 г., при първото въззивно разглеждане на делото. Двете решения са отменени от ВКС с решението по гр. д. № 4154/2007 г. и не могат да бъдат база за сравнение за наличие на противоречива съдебна практика. Относно точното прилагане на закона по т. 3, жалбоподателят изтъква, че въззивният съд неправилно е кумулирал обезщетения за неимуществени вреди, присъдени в две различни производства. Като се има предвид интересът на жалбоподателя, следва, че неговото твърдение е за несъответно на закона, присъждане на обезщетение на ищеца по делото, след като той вече е бил обезщетен с присъдата по наказателното дело срещу прекия извършител на деянието. Отговорността по ЗОДОВ е подчинена на общия правен принцип за недопустимост на непозволено увреждане. При установения по делото факт, че увреждането на ищеца е в причинна връзка с бездействието на затворническата администрация, отговорността на ответника е налице, както и неговото задължение за заплащане на обезщетение. Решаващият съд е приложил точно закона, като е преценил общия размер на дължимото обезщетение в размер на 30 000 лв. и от него е приспаднал присъденото обезщетение на ищеца в размер на 10 000 лв. по наказателното дело.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд от 24. 7. 2009 г. по гр. д. № 162/2009 г. по жалбата на М. на п. , гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: