О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София 05.12.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4583/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на община А. , подадена от пълномощника и адвокат М, срещу въззивно решение №220 от 30.04.2008 г. по гр. дело № 53/2008 г. на Смолянския окръжен съд. С него е оставено в сила решение №39/27.04.2005 г. по гр. д. №164/2003 г. на Чепеларския районен съд, с което е уважен предявеният от „Т”Е. и Н. Н. К. срещу касатора иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на недвижими имоти, находящи се в землището на с. О., община Ч., в м. „К”, съставляващи част от поземлен имот №074006. Според въззивния съд ищците са собственици на процесните имоти и ответникът ги владее без основание.
Ответниците по касационната жалба „Т”Е. и Н. Н. К. , двамата със съдебен адрес град С., оспорват жалбата.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
В приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени доводи за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Според касатора в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в нарушение разпоредбите на чл.15 ЗАП/отм./ и чл.154 ГПК/отм./ въззивният съд е изключил от доказателствата по делото два административни акта. Конкретно се сочи и се представя решение №3284 от 14.04.2004 г. по адм. дело №9778/2003 г. на ВАС. В противоречие с ТР №2 от 25.06.1996 г. на ОСГК на ВКС и решение №1992 от 21.01.2002 г. на ВКС по гр. д. №317/2001 г., ІV г.о. е прието, че процесната земеделска земя може да се реституира независимо от проведеното благоустройствено мероприятие за нуждите на общината – касатор. Не е съобразено решение №4184 от 11.05.2004 г. по адм. дело №10767/2003 г. на ВАС относно това, че в случая поземлената комисия е действала в незаконен състав. Освен това без да се сочат конкретни решения се твърди, че в противоречие с практиката на ВКС разпоредбата на чл.36 ППЗСПЗЗ е тълкувана като материалноправна норма, а не като процесуалноправна.
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Това основание не е налице, когато се твърди процедиране и произнасяне в противоречие с практиката на ВАС. Това е така, защото сочените от касатора решения на ВАС, не са част от практиката на ВКС.
Неоснователни са доводите на касаторите, че в противоречие с ТР №2 от 25.06.1996 г. на ОСГК на ВКС и решение №1992 от 21.01.2002 г. на ВКС по гр. д. №317/2001 г., ІV г.о. въззивният съд е направил извод за възможността процесната земеделска земя да се реституира независимо от проведеното благоустройствено мероприятие. С първото касационно решение по делото – решение №1490/14.01.2008 г. на ВКС по гр. д. №1443/2006 г. са дадени указания на въззивния съд, че в случая не се касае за реституция на земеделска земя, тъй като ЗСПЗЗ не предвижда възстановяване на собственост от поземлена комисия в полза на държавния поземлен фонд. Въззивният съд е съобразил тези задължителни указания при новото разглеждане на делото. По тази причина разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и посочената от касатора съдебна практика е неотносима.
Относно довода, че разпоредбата на чл.36 ППЗСПЗЗ е тълкувана като материалноправна норма, а не като процесуалноправна не се сочат съдебни решения, нито е формулиран въпрос, който е от значение за законосъобразното решаване на конкретния правен спор.
Според касатора въззивният съд се е произнесъл и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно въпросите относно правилата за придобивната давност и за правата на владелеца по чл.70 и сл. ЗС.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване – от значение за развитие на правото, пък би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос. Това би наложило тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Доводът на касатора относно правилата за придобивната давност и за правата на владелеца по чл.70 и сл. ЗС е неотносим към това основание за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото не се твърди, че има необходимост да се отстрани непоследователна и противоречива практика на ВКС, да се преодолее погрешна постоянна практика на ВКС или пък, че въобще липсва такава практика.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивно решение №220 от 30.04.2008 г. по гр. дело № 53/2008 г. на Смолянския окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №220 от 30.04.2008 г. по гр. дело № 53/2008 г. на Смолянския окръжен съд по касационната жалба на община А. , подадена от пълномощника и адвокат М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.