2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1180
[населено място], 2.11..2011 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 808 описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министрество на вътрешните работи, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. Р. срещу въззивно решение № 47 от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 13735/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 20.10.2010 г. по гр.д.№ 32354/2009 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и вместо него е постановено друго, с което е отменено като незаконосъобразно уволнението на Г. М. Г., извършено със заповед № ЧР-01-541 от 21.04.2009 г. на министъра на извънредните ситуации, с която на основание чл.325, т.12 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, възстановен е на заеманата до уволнението длъжност и на основание чл.225, ал.1 КТ му е присъдено обезщетение в размер на 1 702 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено, че въпроса: определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение единствено необходимо и достатъчно условие ли е за законосъобразността на извършеното уволнение по чл.325, т.12 КТ и дали в Закона за администрацията и в Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията са определени длъжностите и критериите за това кои длъжности за експерти се заемат от държавни служители и кои от служители по трудово правоотношение, или този въпрос е оставен в компетентността на ръководителите на администрациите- чрез разписанието на длъжностите и длъжностните характеристики е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Приложени са решения на състави на ВКС, Софийски апелативен съд, Софийски окръжен съд и Ботевградски районен съд.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът Г. М. Г. чрез пълномощника си- адв. Н. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставения правен въпрос е разрешен еднозначно с посочената практика. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд, с което предявените от Г. М. Г. срещу Министерство на вътрешните работи, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са отхвърлени и е уважил същите. Приел е за незаконосъобразно уволнението извършено със заповед № ЧР-01-541 от 21.04.2009 г. на министъра на извънредните ситуации на основание чл.325, т.12 КТ- поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, тъй като по делото не е установено заеманата от Г. по трудово правоотношение длъжност да е определена за заемане по служебно правоотношение. По длъжностното разписание на Териториална дирекция “Гражданска защита”- Софийска област към Главна дирекция Национална служба “Гражданска защита” на Министерство на извънредните ситуации в сила към 1.04.2009 г., където за длъжността на ищеца “главен специалист за [община]” е предвидена една щатна брой, така и по длъжностното разписание от 23.04.2009 г. в сила към момента на уволнението му се предвижда заемането на процесната длъжност по трудово правоотношение, като числеността на персонала е запазена- една щатна бройка. Въз основа на това е извел извода, че заеманата от ищеца длъжност “главен специалист за [община]” не е определена за заемане по служебно правоотношение.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставения правен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице соченото основание изложението трябва да съдържа формулировка на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай по поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос: определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение единствено необходимо и достатъчно условие ли е за законосъобразността на извършеното уволнение по чл.325, т.12 КТ и дали в Закона за администрацията и в Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията са определени длъжностите и критериите за това кои длъжности за експерти се заемат от държавни служители и кои от служители по трудово правоотношение, или този въпрос е оставен в компетентността на ръководителите на администрациите- чрез разписанието на длъжностите и длъжностните характеристики не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като същият не е обусловил решаващите изводи на съда, че предявения иск за отмяна за заповедта за уволнение като незаконосъобразна и обусловените от неговия изход искове по чл.344, ал.1,т.2 и т.3 КТ са основателни. Решаващите му мотиви са, че по делото не е установено заеманата от Г. длъжност да е определена за заемане по служебно правоотношение. Поставеният въпрос не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за изхода на делото. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, а в случая исковете по чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ са уважени по съображения, че заеманата от Г. до уволнението му длъжност продължава да съществува и по новото щатно разписание за заемане по трудово правоотношение, а не по съображения свързани с това, с какъв акт дадена длъжност следва да бъде определена за заемане по служебно правоотношение.
Предвид изложеното, съдът в настоящия състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато касационен контрол.
При този изход на делото на ответника следва да се заплатят направените разноски за касационната инстанция в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Н..
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 47 от 14.03.2011 г. по гр.д.№ 13735/2010 г. на Софийски градски съд.
Осъжда Министерство на вътрешните работи, [населено място] да заплати на Г. М. Г. със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Н. направените разноски за касационната инстанция в размер на 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: