4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1180
С. 27.11. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 5036/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на 140 СОУ „И. Б.”, [населено място], подадена чрез адвокат Я. Я. срещу въззивно решение № 2410 от 2.04.2013 г. по гр. дело № 1047/2013 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 26.11.2012 г., постановено по гр.д. № 38112/2012 г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от С. Я. И. срещу жалбоподателя обективно съединени искове: с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ- за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 1263 от 13.07.2012 г. на директора на училището, с която е прекратено трудовото й правоотношение, поради дисциплинарно уволнение; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на длъжността, която е заемала до уволнението- “старши учител” и с правно основание чл.344, ал.1,т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 2882.59 лв. за времето, през което е останала без работа, считано от 15.11.2012г.- 13.01.2013 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване, съдържащо се в касационната жалба се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за изхода на делото, и по отношение на който е налице основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Според жалбоподателя изводът на въззивния съд, че извършеното от И. деяние не съставлява дисциплинарно нарушение е в нарушение на закона. По делото било установено, че е налице виновно извършено деяние, съставляващо неприемливо и недопустимо поведение на ищцата спрямо директора на училището. Този въпрос бил разрешен неправилно от съда, а той бил от съществено значение за решаването на казуса, защото обуславял цялото решение.
Ответницата С. Я. И., чрез адвокат С. Я. изразява становище, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е формулиран правен въпрос. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от С. Я. И. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Приел е, че заповедта на директора на училището, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, заради уронване авторитета на работодателя и доброто име на училището- арогантно, неуважително и неприемливо поведение към работодателя на 13.07.2012 г. e незаконосъобразна, тъй като от установеното по делото, не може да се достигне до извода, че е налице извършено от ищцата нарушение по чл.187, т.8, пр.2 КТ-уронване на доброто име на училището. Изложил е съображения, че за да е налице посоченото основание неуважителното отношение към работодателя следва да е достигнало до трети лица и да е от естество, което да доведе до злепоставяне на работодателя и разклащане на доверието на трети лица към него. В случая развилата се в кабинета на директора ситуация е останала скрита за трети лица, като е станала достояние само на служители на училището. Идващите от кабинета на директора крясъци и изречената от ищцата обидна дума, възприета от свидетеля В. не може да обоснове извод, че е уронен авторитета на училището пред трети лица. В обобщение е приел, че предявените искове са основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Поставеният в изложението въпрос относно приетото от въззивния съд, че извършеното от ищцата не съставлява дисциплинарно нарушение и изведеният извод, че уволнението следва да бъде отменено не дава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, която изисква правният въпрос от значение за конкретното дело да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или разпоредбата на закона да е неясна или непълно. В случая развитите в изложението доводи са свързани с правилността на съдебното решение. Основанията за допускане на касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Посоченото в изложението не е формулиран по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР на ОСГТК № 1/2010 г. правен въпрос. Освен това не е обоснована приложимост на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, а именно че разрешения от въззивният съд правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. Формалното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване.
Независимо от изхода на делото на ответницата не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като липсват доказателства такива да са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2410 от 2.04.2013 г. по гр. дело № 1047/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: