О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1180
София, 28.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 675/2012 година
Производство по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] със седалище [населено място] против Определение № 151 от 21.06.2012 г. по т.д. № 1001/2011 г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 579 от 14.06.2011 г. по т.д.№ 273/2011 г. на Варненския окръжен съд.
В частната жалба са въведени доводи за допуснати нарушения на процесуалния закон, поради което се иска отмяна на определението като неправилно.
Ответникът [фирма] в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение съставът на ВКС, І т.о. е посочил, че въззивното решение на Варненския окръжен съд е постановено по търговско дело с цена на иска под предвидения в нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК минимум, обстоятелство, което го изключва от касационния контрол, поради което подадената срещу него касационна жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
Определението е правилно.
С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела и до 10 000 лв. по търговски дела. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК ДВ бр. 100/21.12.2010 г. само висящите производства се разглеждат по досегашния ред.
В случая ищецът е предявил иск по чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД за предаване държането на недвижим имот, обект на прекратен според твърденията на ищеца, договор за наем с месечна цена 404.05 лв. без ДДС. Правилно при определяне на цената на иска съставът на ВКС, ТК е съобразил разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, съгласно която по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем, размерът на цената на иска е наемът за една година. Размерът за наема за една година, вкл. с ДДС възлиза на 5 818.32 лв. Настоящият състав изцяло споделя изводите на съда по тълкуването на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК, че висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане в сила на закона – 21.12.2010 г., какъвто не е случая.
Доводът на частния жалбоподател за неоценяем характер на предявения иск по чл.233, ал.1 ЗЗД е неоснователен, тъй като противоречи на закона – чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, а и на константната практика на ВКС, в която по категоричен начин е възприето становището, че исковете за установяване съществуване или прекратяване на договор са оценяеми по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК. Цената на така предявения иск е под въведените в чл. 280, ал. 2 ГПК /ред. ДВ бр. 100/21.12.2010 г./ ограничителни размери за касационно обжалване на въззивни решения по търговски дела. При тези обстоятелства настоящият състав приема за законосъобразен направеният от първия тричленен състав извод за необжалваемост на атакуваното с касационната жалба въззивно решение, с оглед на което обжалваното определение за оставяне на жалбата без разглеждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 151 от 21.06.2012 г. по т.д. № 1001/2011 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: