О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1180
София 07.11.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 324 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. К. Г. и В. С. Г. чрез адв.Е. П. срещу решение № 1634 от 27.10.11г.по в.гр.дело № 726/10г.на Софийски апелативен съд.С него е потвърдено решение № 364 от 4.06.09г.на СРС,55 състав от 31.01.11г.по гр.дело № 55847/09г.на Софийски окръжен съд,с което са отхвърлени предявените от П. К. Г. и В. С. Г. против [фирма], [фирма] , [фирма],”Б.-Т. п. с. /Л./” Е.,Р. Б. Р.,В. К. А. и Ч. К. Т. искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на всеки от ищците по 50 000 лв обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им В. П. К..
В приложеното изложение се визира основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба [фирма], [фирма],Р. Б. Р. и В. К. А. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.45,съответно чл.49 ЗЗД за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците да обезщетят вредите на ищците от непозволено увреждане,тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства,както и от заключението на назначената авто-техническа експертиза,не се съдържат данни,че действията на членовете на локомотивната бригада при управление на локомотива не са били съобразени напълно с изискванията на съответните нормативни актове и същите нямат вина за инцидента,при който е починал сина им – локомотивът се е движил със скорост под максимално допустимата,веднага след възприемане на животните на железопътната линия е даден звуков сигнал и предприето екстремно спиране,непосредствено след това пострадалият се е хвърлил внезапно на жп линията пред локомотива и ударът е бил непредотвратим,в границите на опасната зона.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Посочените от касаторите въпроси кога следва да се приеме,че са налице съставите на чл.45 ал.2 ЗЗД ,съответно на чл.49 ЗЗД не са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.По приложението на чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД има трайно установена съдебна практика и задължителни указания в ППВС № 7/29.12.58г.и ППВС № 9/28.12.66г.,които са съобразени от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение.Въпросът дали едно лице може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение не е разрешаван от въззивния съд.Обратното,прието е, че няма противоправни действия на машиниста или други длъжностни лица. Липсва конкретна обосновка в изложението какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,а са изложени аргументи за неправилност на решението.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 ГПК.Тя е касационно основание за неправилност на въззивното решение,но само,ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
С оглед на изложеното се налага извод,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1634 от 27.10.11г.,постановено по гр.дело № 726/10г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.