7
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1181
С., 17.11. 2014 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври, през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията С. Д.
гр. д. № 4185/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. Ч. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. К. от АК-П. против въззивно решение № 551 от 20.03.2014 г. по в.гр. дело № 1958/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение – V състав, с което е отменено решение № 73 от 21.03.2013 год. по гр. д. № 538/2012 год. на Асеновградския районен съд, ІV гр. с-в, и са предоставени на основание чл. 59, ал. 9, вр. с ал. 3 и ал. 4 СК упражняването на родителските права по отношение на детето С. Е. Ч., [дата на раждане] на майката В. Д. П. от [населено място], като е определен режим на лични отношения на бащата Е. К. Ч. с детето С., както следва: всяка първа, трета и четвърта седмица от месеца от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, през който майката ползва годишния си отпуск, както и на К. – 25 декември от 10,00 ч. до 18,00 ч., Нова година – 01 януари от 10,00 ч. до 18,00 ч. и три астрономически часа на рождения ден на детето 27 март.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 59, ал. 9 СК при игнориране критериите относими към интереса на детето по поставените шест материалноправни и пет процесуалноправни въпроса, за които твърди, че са обусловили изхода на делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС както и че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са следните: какъв е кръгът от въпроси, които да се разгледат и вземат предвид при произнасяне по иск за промяна на родителски права, за да се приеме, че е налице правно значимо изменение на обстоятелствата; дали при постановяване промяна в режима за упражняване на родителски права като правно значимо изменение на обстоятелствата могат да се приемат факти, свързани единствено с поведение на детето и проявление на неговия характер, извадени от контекста на конкретни причини и обстоятелства, които ги предизвикват; следва ли съдът да обсъди не отделни, а съвкупността на всички конкретно установени по делото обстоятелства, включително да изследва въпроса чрез сравнение спрямо какво положение се приема, че е налице изменение при преценката за предпоставките по чл. 59, ал. 9 СК и при съобразяване с интересите на детето при спор за промяна на родителските права; относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, при решаване на въпроса за предоставяне на родителските права в хипотеза, когато и двамата родители са в равностойно положение и следва ли при обсъждане на всеки от критериите да бъде съобразена приетата от съда за доказана промяна на обстоятелствата в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК; дали интересът на детето следва да бъде изследван и установен при постановяване на промяна на мерките за упражняване на родителските права; относно правното значение на неизпълнението на действащия режим от страна на родителя, предявил иска за изменение на режима за упражняване на родителските права, съответно поставящ и процесуалноправния въпрос задължен ли е съдът да обсъди това обстоятелство, което е настъпило след постановяване на първоинстанционното решение и двете страни го навеждат като факт при различна оценка; относно задължението на съда, сезиран с иск за родителски права служебно да събере доказателства с оглед охраняване интереса на детето във всеки един момент от развитие на производството пред инстанцията по същество, което включва и въззивния съд; длъжен ли е въззивният съд при доказателствени искания на страните във връзка с нововъведени обстоятелства след въззивната жалба да допусне или служебно да ги изиска с оглед задължението да следи за интереса на детето; задължен ли е въззивният съд да събере като доказателство повторен социален доклад при искане на страна и при положение, че се навеждат нови обстоятелства, както и с оглед времевия интервал между този, предоставен при разглеждане на спора в първа инстанция и събирането на доказателствата във втора инстанция; допустимо ли е, след като първата инстанция е очертала предмет на доказване с доклада, въззивният съд да размества доказателствената тежест като мотивира решението си обсъждайки и позовавайки се само на свидетелски показания, посочени от ищцата с мотив, че ответната страна не е събирала доказателства; относно кредитиране на опосредствени свидетелски показания, препредаващи чужди впечатления при произнасяне по въпроса за родителските права и мотивиране на решението единствени с данните, възприети от съда на база на тези свидетелски показания, без обсъждането им в съвкупност с останалите доказателства. Позовава се и представя задължителна съдебна практика: ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г., решение № 65 от 28.02.2014 г. по гр.д. № 4202/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 207 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 911/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 715 от 14.12.2010 г. по гр.д. № 156/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 215 от 21.06.2011 г. по гр.д. № 1325/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 214 от 15.10.2013 г. по гр.д. № 1665/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 39 от 10.02.2014 г. по гр.д. № 4927/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 80 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 832/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 624 от 12.11.2010 г. по гр.д. № 1204/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 64 от 20.02.2012 г. по гр.д. № 1398/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 526/12 от 06.03.2013 г. по гр.д. № 248/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 395 от 20.12.2012 г. по гр.д. № 516/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., т. 1, 2 и 3 на ОСГТК на ВКС, решение № 555/12 от 27.06.2013 г. по гр.д. № 893/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответницата по жалбата В. Д. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Д. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е отменено първоинстанционно решение и уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК относно промяна на мерките за упражняване на родителските права намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 59, ал. 9 СК за промяна на мерките относно упражняване на родителските права на малолетното дете С., родена през 2004 г., които с решение № 1142 от 14.07.2011 г. по в.гр.д. № 1483/2011 г. на Пловдивския окръжен съд са били предоставени на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения с детето и е осъдена да заплаща месечна издръжка от 100 лв., като мерките относно упражняване на родителските права на ненавършилото пълнолетие дете следва да бъдат предоставени на майката, а на бащата се определи разширен режим на лични отношения с детето. Приел е, че с оглед интереса на детето – момиче на ниска възраст и с крехко здраве, е да бъде отглеждано и възпитавано от майката, в каквато насока при доказани добри морални и възпитателски качества и на двамата родители, се е позовал на задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставените от касатора правни въпроси.
В ППВС № 1/12.11.1974 г. са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като под „изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето, които разрешения са актуални и при действието на новия СК. В задължителната практика – постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, в т.ч. и в част от тези, представени от касатора, е прието, че по своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. – новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на детето – с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В случая решаващите мотиви на въззивния съд не са в противоречие с цитираните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в ППВС № 1/12.11.1974 г. Константна е съдебната практика, че при иск за промяна в упражняването на родителските права, най-същественото обстоятелство, което подлежи на изследване служебно от съда е интереса на детето, като в тази насока съдът и служебно следи както за интереса на детето, така и за обстоятелства, настъпили в хода на процеса и които са от значение за определянето на този интерес, независимо дали същите са посочени като доводи в исковата молба. В случая въззивният съд от данните по делото, обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност е приел, че е налице изменение в обстоятелствата, посочил е и е обсъдил в какво се изразява изменението на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, респ. – кои конкретно са новите обстоятелства, които правят майката по-пригодния родител, а именно, че се касае до дете – момиче на ниска възраст, с чувствителна психика и крехко здраве, което би се чувствало по-добре, ако непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му се упражняват от майката, която преценка е извършена от съда в синхрон с интереса на детето. Обсъдени са в съвкупност събраните по делото доказателства, включително изготвените социални доклади, изслушаната медицинска експертиза и показанията на разпитаните свидетели.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че даденото от въззивния съд разрешение на поставените правни въпроси от материално и процесуално естество не е в противоречие със задължителната съдебна практика, в т.ч. и тази, представена от касатора, а в съответствие с нея. Наличието на задължителна съдебна практика, по отношение на която не е обоснована нуждата от нейната промяна изключва хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В заключение повдигнатите от касатора въпроси обуславят въззивното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по тях има установена задължителна съдебна практика, намерила израз в Постановление № 1/74г. на Пленума на ВС, както и в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 207 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 911/2012 г. на ВКС, ІV г.о., която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. Съобразявайки се с посочените в нея критерии за отчитане привързаността на детето, неговата възраст и пол, качествата на родителя, средата в която то ще живее, съдът като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на детето и е счел, че следва да измени решението, с което упражняването на родителските права е предоставено на бащата и те да бъдат предоставени на майката. Преценката на съдилищата за това, на кой родител да се предостави упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния и процесуален закон, която да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика, ако не е налице значително отклонение от установената такава. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато. В случая в съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е преценявал с оглед на всички обстоятелства по делото и изхождайки от интереса на детето в тази възраст, че упражняването на родителските права следва да бъдат предоставени на майката, като се определи по-разширен режим на лични отношения на детето с бащата. В тази връзка следва да се посочи, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При проверката на обжалвания съдебен акт настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е допуснал опущение, тъй като след като е уважил предявения иск по чл. 59, ал. 9 СК за промяна на мерките относно упражняване на родителски права по отношение на малолетното дете С., които са възложени на майката и е определил режим на лични отношения на детето с бащата, като не се е произнесъл относно дължимата месечна издръжка на малолетното дете от бащата, което е последица от промяната на мерките относно упражняване на родителски права и съгласно нормата на чл. 59, ал. 9, вр. с ал. 2 СК съдът е бил длъжен да се произнесе служебно.
Ето защо, след приключване на производството пред настоящата инстанция, делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне относно дължимата месечна издръжка от бащата на детето С..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 551 от 20.03.2014 г. по в.гр. дело № 1958/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение – V състав, по касационна жалба с вх. № 12702 от 08.05.2014 г. на Е. К. Ч. от [населено място].
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за произнасяне относно дължимата месечна издръжка на детето С. Е. Ч., ЕГН [ЕГН], от бащата Е. К. Ч..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :