1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1181
гр.София, 23.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4496 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на РБ срещу Решение №1060/03.06.2013г. постановено по възз.гр.д.№285/2013г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено Решение №8242/10.12.2012г. по гр.д.№ 3045/2012г. на СГС, в частта му, с която П. на РБ е осъдена да заплати на Ю. И. Л. на осн.чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 15.03.2007г. до окончателното й изплащане. Въззивният съд е приел, че срещу ищеца в един продължителен период от време /1999г. – 2007г./ е било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.116 т.9 вр. с чл.115 НК, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда; както и незаконно в продължение на 1година и 2 месеца е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Съобразно характера и степента на търпените негативни изживявания, болки и страдания, засягане на доброто име и чест на ищеца е определено обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер от 50 000 лева.
Ответникът по касационната жалба в подадения писмен отговор поддържа становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
В касационната жалба се излагат доводи относно размера на определеното обезщетение от 50 000 лева, като се изтъква, че той е силно и необосновано завишен. Иска се неговото намаляване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, без да е конкретизирана сумата, до която следва да се извърши намаление.
В изложението си по допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значими правни въпроси, обусловили изхода на делото и свързани с: размера на обезщетението за морални вреди, критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, липса на мотиви за причинно-следствената връзка между обвинението и настъпилите вреди.
Тези въпроси се твърди, че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата – основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Цитирани са ППВС №4/23.12.1968г., ТР№3/22.05.2004г. на ОСГК на ВКС и т.19 от ТР №1/04.01.2001г. ОСГК, като са приложени и копия от влезли в сила съдебни решения на състави на ВКС и на САС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение, но те обаче не са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и не са решавани противоречиво от съдилищата.
Въззивният съд се е съобразил с трайно установената съдебна практика, включително и с тази, посочена от касатора. Според възприетите становища в задължителната практика по приложението на нормата на чл.52 ЗЗД, съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. На обсъждане подлежат и всички доводи на страните, имащи значение за решаването на делото.
В случая всичко това е сторено от въззивната инстанция. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните и по поставените от касатора правни въпроси е дадено разрешение в съответствие с трайно установената съдебна практика.
От представените от П. на РБ съдебни решения не може да се обоснове извод, че въпросите за критерия по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди са решавани противоречиво от съдилищата.
Нормата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Тези вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
В случая въззивната инстанция е отчела факта, че наказателното преследване срещу ищеца за извършено тежко престъпление от общ характер е продължило близо 8 години; че по отношение на него за около 14 месеца е била взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”; че в един период от време е била налице и осъдителна присъда, с която му е наложено наказание „доживотен затвор”; както и че наказателното производство е получило широко отразяване в медиите. С оглед установените в процеса конкретни факти и събраните доказателства, касаещи физическото и психическо състояние на ищеца, сериозните последици в личния и социалния му живот и емоционалната му сфера, е определен размера на дължимото обезщетение за реално претърпените от него неимуществени вреди.
Последните не могат да бъдат сравнявани с вреди, претърпявани от други лица, тъй като при различните случаи въз основа на различни обективни и субективни обстоятелства вредите са като правило различни. Следователно, не може да има рамка, в която съдилищата да определят дължимите обезщетения за този вид вреди.
Справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а както се посочи, тя винаги се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение и др.
В разглеждания случай въззивната инстанция е постъпила по указания начин – изложени са мотиви кои факти и обстоятелства съдът приема за установени и доказани и защо определя този размер на обезщетението за неимуществени вреди. В тази връзка, несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване.
Разрешението на формулираните в изложението към касационната жалба правни въпроси, дадено от апелативния съд, е в съответствие с константното тълкуване на приложимия закон в посочените от П. на РБ – ППВС №4/68, ТР№3/22.05.2004г. на ОСГК на ВКС и т.19 от ТР №1/04.01.2001г. ОСГК. Представените от касатора съдебни решения също не обосновават основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, тъй като видно от тях не се касае за аналогични на разглеждания правен спор случаи. Фактите по всяко от делата са различни, както с оглед продължителността на наказателното преследване, поддържаното обвинение в извършено престъпление, взетата мярка за неотклонение, вредоносните последици в личната и правна сфера на всяко от лицата и т.н. В този смисъл критерият за справедливост е приложен от съда, съобразно конкретната фактическа обстановка по всеки един от случаите и след съвкупна преценка на всички обстоятелства, относими за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
По изложените съображения, съдът в настоящия си състав намира, че не са налице сочените основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид това и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1060/03.06.2013г., постановено по възз.гр.д.№285/2013г. по описа на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.