О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1181
гр.София, 23.10.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4077 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.03.2014г. по гр.д.№19/2014г., с което ОС София е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Н. ”Х.Н.Д.П.-1869”-К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът –П. И. С., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил уволнението на П. И., извършено със заповед № 23/19.06.2013 г. на председателя на Н. „Х.Н.Д.П. – 1869”, възстановил я е на предишната й работа като „библиотекар”, осъдил е работодателят да заплати обезщетение в размер на 2 465,40 лв. за времето, през което служителката е останала без работа поради уволнението, считано от 19.06.2013 г. до 19.12.2013 г., заедно със законната лихва от 07.08.2013 г. до окончателното й изплащане. Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която искът по чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 2 465,40 лв. до пълния предявен размер от 2 520 лв.
Прието е по делото, че видно от трудов договор № 4/08.11.1995 г. и допълнително споразумение към същия от 28.02.2013 г. ищцата – ответник по жалба, е полагала труд при ответника като „библиотекар”, като трудовото й правоотношение е възникнало за неопределено време и е уговорено основно месечно възнаграждение от 350 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж.
Установено е, че със заповед № 23/19.06.2013г. на председателя на Н. ”Х.Н.Д.П.-1869”, [населено място] трудовото правоотношение с ищцата- ответник по жалба, е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ, считано от същата дата поради спечелен конкурс от Г. И. за същата длъжност и решение № 4 на Читалищното настоятелство от 28.05.2013 г. Заповедта е връчена на служителя на 17.06.2013 г.
Прието е, че видно от протокол № 2 от 06.03.2013 г. е взето решение на Настоятелството на читалището за провеждане на конкурс за посочените длъжности по щатното разписание, включително за длъжността „библиотекар”, като е определена комисия за провеждането му. Установено е, че въз основа на цитираното решение е била издадена заповед № 08/12.04.2013г. на председателя на читалището, с която е наредено изготвянето на обяви по повод обявения конкурс, разгласяването му и изготвянето на длъжността характеристика за длъжността. В изготвената нова длъжностна характеристика е установено изискване за висше образование за заемане на длъжността.
Установено е също така, че от извлечение от трудовата книжка на ищцата и от извършената констатация от първоинстанционния съд от оригинала на същата, след прекратяване на процесното трудово правоотношение последната не е започнала работа по трудов договор.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът на обезщетението за оставане без работа в периода 19.06.2013г. – 19.12.2013 г. е 2 465,40 лв. /изчислено при брутно трудово възнаграждение от 410,90 лв. за месец май 2013 г./.
При тези данни съдът е приел, че обявяването и провеждането на конкурс е било възможно само при наличието на един от изчерпателно изброените случаи на разпоредба на чл.90, ал., и 2 КТ, а по делото не се установява съществуването на нито едно от посочените основания, като същевременно се доказва. Прието е , че в конкретния случай хипотезата на ал.1 от цитирания текст не е налице: в разпоредбите на чл.37-чл.40 от Закона за обществените библиотеки, които намират приложение, заемането на длъжността „библиотекар” в читалищна библиотека не е предвидено да става въз основа на конкурс. Прието е също така, че не са налице и хипотезите, визирани в разпоредбата на ал.2 +- длъжността да е свободна; да предстои да бъде освободена или лицето, което я заема, продължително отсъства. Прието е, че конкурсът е проведен в нарушение на ограниченията по чл.90, ал.2 КТ и постъпването на работа на лицето, спечелило същия конкурс, не представлява законно основание по смисъла на чл.325, ал.1, т.8 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Съдът е намерил за основателни и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност по силата на трудово правоотношение, който следва да бъде уважен и по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния се представител, в писмено становище поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора-за точното изпълнение на задължението на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ и за точното приложение на разпоредбата на чл.197 ГПК. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТРОСГТК № 1/2009 г/. Поставените в изложението въпроси нямат характеристиката на правен въпрос, представляващ обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като са формулирани общотематично, а не в контекста на конкретни правни разрешения, процесуални действия или бездействия на въззивния съд при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. При отсъствие на обща предпоставка съдът не дължи произнасяне по въпроса налице ли са или не поддържаните допълнителни такива , в случая тази по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.2 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответницата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.03.2014г. по гр.д.№19/2014г. на ОС София.
ОСЪЖДА Н. ”Х.Н.Д.П.-1869”-К. да заплати на П. И. С. сумата 500 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: