О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1181
София, 24.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 743/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. В. Ш. чрез адвокат Н. Б. против въззивно решение на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-б състав, постановено на 13.02.2012 г. по гр. д. № 5404/2011 г.
С обжалваното решение е отменено решение № ІІ-54-224/7.03.2011 г. по гр. д. № 23194/2010 г. на СРС, ІІ-ро ГО, 54 с-в, вместо което е постановено друго решение, с което Р. В. Ш. е осъден да заплати на Академия на министерство на вътрешните работи сумата 8 534.11 лв., представляваща направени за издръжка, обучение и униформено облекло разноски във връзка с обучението му в Академия на МВР /В./.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с разбирането, че с обжалваното решение въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на съдилищата следните правни въпроси: 1. Частният свидетелстващ документ, издаден от представилата го по делото страна, удостоверяващ изгодни за издателя факти има ли доказателствена сила; Изготвени от главен счетоводител справки представляват ли вписвания в счетоводните книги по смисъла на чл. 182 ГПК и освобождават ли решаващия съдебен състав от проверка редовността на водените счетоводни книги; Може ли вещо лице при изготвяне на възложената му експертиза да използва доказателства, които не са представени по делото и са оспорени изрично от една от страните; Представлява ли процесуално нарушение позоваването от страна на въззивния съд на несвоевременно представени пред него и първа инстанция писмени доказателства. Основанието за допустимост в аспект на поставените с изложението правни въпроси е обосновано с позоваване на съдебна практика, копия от съдебните решения, на която са приложени към изложението.
За ответника по касация Академия на МВР, София не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Доколкото формулираните с изложението по допустимостта на обжалването пред Върховния касационен съд въпроси съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК и е изпълнено от касатора общото изискване на закона настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не е налице в случая специалното изискване на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Съгласно т. 3 от цитираното тълкувателно решение, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на делото, трябва да е разрешен от въззивния съд в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или с решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Конкретният случай не е такъв.
За да приеме за основателен и доказан предявения иск с правно основание чл. 146, ал. 2 ЗМВР /отм., сега чл. 198 ЗМВР/ въззивният съд е приел, че е установено по делото неизпълнение от страна на ответника на поето от него с договор задължение, респ. наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника да заплати на ищеца стойността на направените за обучението му разходи.
Досежно оспорения от ответника размер на задължението съдът се е позовал на представени с исковата молба справки, изготвени и подписани от главния счетоводител на ищеца, приети за доказателство в полза на организацията, която ги е изготвила съгласно чл. 182 ГПК; на заповед на министъра, въз основа на която е установен начина на изчисляване на издръжката като процент от посочена в заповедта сума според успеха на курсанта в помесечна разбивка; на средногодишни разходи по нормативи, определени с ПМС; на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, допусната от въззивната инстанция при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК, въз основа на което е определен размера на припадащата се част от направените за заплати, обучение и униформено облекло разходи. При изготвяне на експертизата вещото лице е работило по първични счетоводни документи-ведомости за заплати на служителите при курсанти за курсант Р. В. Ш., които са приети от въззивния съд като официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК и е отхвърлено оспорването им от страна на ответника по отношение на тяхната автентичност и достоверност. Съдът е отхвърлил и оспорването им по съдържание, като е приел, че основанието за издаването им, начина на плащане и получаването на сумите, както и данните за приемане на суми са установени със събрани по делото доказателства, вкл. и от приетата от съда като безпристрастна и компетентно изготвена съдебно-счетоводна експертиза.
Според настоящия състав на Върховния касационен съд приложената към изложението съдебна практика не се установява основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните съображения:
Р. № 36/2009 г., ІІ г. о., ГК не е относимо към конкретния случай. С него съдебният състав е приел за доказана по делото съсобственост на страните по отношение на процесните машини, създадени от ищеца и ответника чрез преработване по смисъла на чл. 94 ЗС, на основание чл. 144 ГПК /отм., сега чл. 180 ГПК/ въз основа на договор-частен диспозитивен документ, подписан от ответника по иска и неоспорен от страните, съдържащ изявление на ответника за признаване правото на собственост на ищеца върху машините в посочения обем.
Определение № 248/28.04.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 92/2009 г., І т. о., ТК е постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. чл. 130 ГПК и не е акт относим към основанието за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Независимо от това доколкото административният съд се е произнесъл по гражданскоправен въпрос относно доказателствената сила на счетоводните документи въззивният съд в случая не се е произнесъл в противоречие с Р. № 237/7.06.2010 г. на АдмС-Велико Т. по адм. д. № 849/2009 , 5-ти с-в, по което съдът е приел, че при оспорване верността на счетоводните книги, т. е. тяхната материална доказателствена сила, вписванията в тях се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството чрез проверка и преценка от страна на специализирана експертиза, както в конкретния случай е процедирано от въззивния съд и със заключение на вещо лице е потвърдена редовността на счетоводните книги.
С Р. № 356/30.03.1955 г. по гр. д. № 1208/55 г., ВС, І г. о.; Р. № 636/24.03.1977 г. по гр. д. № 3017/76 г., ВС, І г. о. и Р. № 1972/6.07.56 г. по гр. д. № 4267/56 г., ВС, І г. о. не е установено, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по повдигнатите с изложението правни въпроси.
С Р. № 417/12.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 788/2009 г., ІV г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК е дадено разяснение на понятието „нови доказателства” по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 ГПК, както и на хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Липсва произнасяне от въззивния съд в противоречие с посоченото решение по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „б” състав от 13.02.2012 г., постановено по гр. д. № 5404/2011 г. по касационна жалба от Р. В. Ш. чрез процесуален представител адвокат Н. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: