1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1181
С., 27.11. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 5279 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез юрисконсулт И. Х., срещу въззивно решение № V-56 от 8.05.2013 г. по гр. дело № 678/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 193 от 12.02.2013 г. по гр.д. № 5030/2012 г. на Бургаския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. В. Д. срещу [фирма] [населено място] искове за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 380 от 15.05.2012 г. на директора на дружеството, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “ръководител търговска експлоатация-отговорник”.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по правните въпроси: доказателствата за подбора и задълженията на съда при неоспорването им какви са; при оспорване на писмените доказателства относно подбора следва ли да се преценява качеството на подбора или и без да са оспорени страната е длъжна да проведе пълно доказване на всички обстоятелства дори и да не са предмет на исковата молба или възражение; налице ли е недопустимо решение в случаите, когато не е оспорвано самото качество и резултатите от оценяването при извършения подбор, а е налице само възражение за неизвършен подбор. Поддържа се, че поставените въпроси са от значение за изхода на делото и са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика, както и че се решават противоречиво от съдилищата- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Р. В. Д. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като при постановяване на решението въззивния съд е съобразил задължителната съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените от Р. В. Д. срещу [фирма], [населено място] исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ въззивният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата, но че извършеният подбор не е в съответствие със законовите норми. Не е събрана информация за квалификацията и качеството на работа на участниците в подбора от преките им ръководители. Подборът бил извършен по целесъобразност- оценката не била дадена като обективен критерий за работата на ищцата, а защото длъжността на гара „Долно езерово” се съкращавала, т.е. оценката не е направена за работата й на гарата, на която е работила до уволнението, а като прогноза за бъдеще време- защото нямала да се справи на същата длъжност на друга гара. При подбора през м. ноември ищцата получила четири точки по първия показател, а три месеца по-късно получила нула точки без обосновка. Обективни данни за намаляване качеството на работа по делото не били налице, а това било и невъзможно, при положение че през този период ищцата не е полагала труд, тъй като била в законно разрешен отпуск. В обобщение съдът е приел, че работодателя не е извършил законосъобразен подбор, при който да е ясно защо всеки от участниците в него е получил конкретни оценки на своята работа и че всички са били оценени с равна мярка един спрямо друг.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване, намира следното :
Поставеният в изложението въпрос – доказателствата за подбора и задълженията на съда при неоспорването им какви са не дава основание за допускане на касационно обжалване. Така поставения въпрос се отнася до това с какви доказателства се установява извършването на подбор от работодателя и ако същите не са оспорени от работника или служителя длъжен ли е съдът да ги възприеме. Въпросът не е обуславящият за изхода на спора. Представените в хода на производството писмени и гласни доказателства във връзка с извършения от работодателя подбор по чл.329 КТ са приети от съда. Не са изложени съображения, че с тях не може да се доказва подбора, а че не е установено законосъобразното му извършване, което е дало основание да приеме, че уволнението е незаконно. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса-при оспорване на писмените доказателства относно подбора следва ли да се преценява качеството на подбора или и без да са оспорени страната е длъжна да проведе пълно доказване на всички обстоятелства дори и да не са предмет на исковата молба или възражение. Уточнен този въпрос е относим към това, когато преценката по чл.329, ал.1 КТ е обективирана в писмен документ и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства следва ли да бъдат доказвани от работодателя, с оглед установяване действителните качества на участвалите в подбора. В задължителната съдебна практика, установена с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-добра квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.Настоящият състав намира, че не е налице критерият за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – приетото във въззивното решение по въпроса за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя, е в съответствие със задължителната практика на ВКС, установена по реда на чл. 292 ГПК с цитираното тълкувателно решение, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. С обжалваното решение съдът е извършил такъв съдебен контрол, като е приел, че подборът е незаконосъобразен, тъй като липсва яснота всеки от участниците в него как е получил конкретните оценки на своята работа както и че всички са били оценени в равна мярка един спрямо, което не е в отклонение от приетото в цитираното ТР на ВКС. Поставеният въпрос – недопустимо ли е решението в случаите, когато не е оспорвано самото качество и резултатите от оценяването при извършения подбор, а е налице само възражение за неизвършен подбор е относим към това допустимо ли е съдът да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са въведени от ищецът по делото. Върховният касационен съд нееднократно се е произнесъл с постановени по реда на чл.290 ГПК решения, че предявеният иск не може да бъде разгледан на основания които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното субективно потестативно право на работодателя на едностранно прекратяване на трудов договор, но не са заявени от ищеца, той не е основал претенциите си на тях. В случая съдът се е произнесъл по законността на извършения подбор, което като основание опорочаващо законността на извършеното уволнение е било заявено още в исковата молба. Ето защо произнасяйки се по заявено основание съдът не се е отклонил от утвърдената съдебна практика.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № V-56 от 8.05.2013 г. по гр.д. № 678/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: