O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1181
София, 29.12.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 839 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 91 /11.05.2009 г. на А. К. К. от гр. С. чрез адв. С срещу въззивно Решение Nо 25 от 10.03.2009 година по гр.възз.д. Nо 17/2009 година на Кърджалийския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и при приложението на материалния закон-чл. 79 ал.1 ЗС , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване се обосновава с основанията по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК като се поддържа , че по процесуално правните въпроси за разпределение на доказателствената тежест и за доказателствената стойност на АДС, когато имотът не е деактуван и няма първични доказателства за собствеността , както и за правните изводи, че е налице общинска собственост на това основание , се разрешава противоречиво от съдилищата . Цитират се Решение 1444/2007 година по гр.д. Nо 265/2007 на ВКС-V отд, третиращо въпрос за неправилна квалификация на недвижим имот като притежание на бивш собственик/ БЛВС/, само на база на вписване като такъв в АДС, без безспорно доказана материално правна легитимация; и Решение на САС по гр.д. Nо 1231/2005 година, постановено по иск чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за ползване без основание на общински имот, при който спор е съдът е третирал въпроса за доказателствената стойност на вписаните в АДС обстоятелства и необходимостта , при оспорване, същите да бъдат доказани с други доказателства и доказателствени средства; както и по въпроса за обосноваване решението на съда на общоизвестни факти, без това да се съобщи на страните по делото, посочвайки Решение 630/08.06.1955 година на ВС , с което е прието, че когато съдът се позовава на свои знания е дадена област, в т.ч. медицински въпрос,той следва да съобщи на страните за тях преди решението по делото.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника О.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данъчна оценка на имота от 45 627.50 лв.
С въззивното решение, окръжният съд е оставил в сила Решение Хo 100 от 22.11.2006 година по гр.д.Nо 167/2008 година на Кърджалийския районен съд по отхвърления установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./, на основание договор за покупко—продажба и при условията на евентуалност поддържан във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС за признаване правото на собственост на недвижим имот- обособена част от ПИ с кадастр. Nо 2460 от кв.56, гр. К., ул.”Република” 26 , която част съдържа магазин със застроена площ от 76.16 кв.м., разположен на първия етаж на двуетажна жилищна сграда, изградена в северната част на имота, ведно с идеални части от дворното място и тези на сградата.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК . Посочените въпроси не са разрешение по делото в противоречие с обжалваното въззивно решение. Основният спорен по делото въпрос за правото на собственост , придобито от А. К. , заявил иска по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ по силата на договор за покупко-продажба от продавачи, легитимирали се за собственици на основание давностно владение, е разрешен в полза на община К. след като е зачетена силата на присъдено нещо на влязло в сила решение Nо 612/2005 г. на КРС, потвърдено съответно от KOС и ВКС, с което решение е прието, че процесният имот – бивша собственост на изселилия се в Република Турция през 1950 година Х. Ю. , включен в регистъра на чуждестранните имоти на гр. К., по силата на чл. 2 ал. 3 от т.н. „Ангорска спогодба”/ Конвенция за установяване между Б от 1926 година / е държавна собственост и за него не може да намери приложение ПМС 226/11.11.1992 година . Повдигнатите въпроси за зачитане доказателствената стойност на АДС, за правилното разпределение на доказателствената тежест не е бил спорен , след като влялото в сила решение , постановено по отношение на продавачите , обвързва и частния правоприемник.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 91 /11.05.2009 г. на А. К. К. от гр. С. чрез адв. С срещу въззивно Решение Nо 25 от 10.03.2009 година по гр.възз.д. Nо 17/2009 година на Кърджалийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :