4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1182
С., 10.12. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4375/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по електроника и електротехника [населено място] представлявана от директора С. А. чрез пълномощник адв. Е. З. против въззивно решение № 808 от 05.05.2015г. по в. гр. дело № 835/2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 639 от 23.02.2015г. по гр. дело № 11190/2014г. на Пловдивски районен съд и е признато за незаконно и отменено уволнението на А. И. Г. извършено със заповед № 860 от 19.05.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител” преподавател по общообразователен предмет „психология и логика, етика и право, философия, свят и личност” и Професионална гимназия по електроника и електротехника е осъдена да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 4861,68 лв. за времето от 19.05.2014г. до 19.11.2014г., ведно със законна лихва от 16.07.2014г. до окончателно изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – отправено запитване до ТЕЛК мотивирано ли е в достатъчна степен и отговаря ли на изискванията за искане на мнение, ако в него е посочено, че работникът се ползва със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, без да се посочва конкретния вид на заболяването; съдържанието на мнението на ТЕЛК отговаря ли на изискванията в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5/87г. на МЗ, ако в него е посочено, че лицето попада под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и ако е налице произнасяне относно адаптацията на лицето при евентуална промяна в условията на труда; изпълнил ли е задължението си работодателят по чл. 333, ал. 1 КТ след като е представил мнение на ТЕЛК на Инспекцията по труда без да го описва в придружителното си писмо до институцията. Жалбоподателят твърди, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът А. И. Г. по съображения изложени в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси съдържат фактически констатации по приложението на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. с ал. 2 КТ и чрез формулирането им се оспорват фактическите изводи на съда, които са извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В настоящето производство касационният съд проверява само правните разрешения на въззивния съд при приетите от него факти. Доколкото в изложението се поддържа, че въпросите с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 КТ, следва да се посочи, че решаващите изводи на съда за уважаването на иска са направени в съответствие със задължителната съдебна практика, на която жалбоподателят се позовава.
Според съдебната практика на ВКС установена с решенията, на които жалбоподателят се позовава, в случаите, когато работник или служител се полза със закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, преди уволнението им на предвидените в разпоредбата основания, работодателят е длъжен да вземе мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на работник или служител, който е трудоустроен или страда от заболяване по Наредба № 5/87г. и да приложи решението на ТЕЛК към искането до инспекцията по труда. Когато работникът или служителят се полза от закрила на повече от едно основание, всяко от тях трябва да бъде преодоляно поотделно, т. е. преди уволнението работодателят следва да вземе мнението на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за всяка хипотеза на закрила. Както липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба № 5/87г., така и липсата на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл. 333, ал. 1 КТ са самостоятелно основание за отмяна на уволнението, тъй като закрилата по чл. 333 ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ не е преодоляна. В този смисъл решенията на ВКС по гр. дело № 1821/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 1644/2009г., трето г. о.; гр. дело № 1113/2011г., трето г. о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК и представени от жалбоподателя.
С обжалваното решение съдът не се е отклонил от посочената съдебна практика. Жалбоподателят, като работодател, не е преодолял закрилата, от която ищецът се е ползвал като трудоустроен и страдащ от заболяване включено в списъка по Наредба № 5/87г., обстоятелства които са били известни на ответника. Прието е, че искането за мнение по чл. 333, ал. 2 КТ е направено от работодателя въз основа на ЕР на ТЕЛК, касаещо проверка на ТЕЛК на болнични листа свързани с последици от вътремозъчен кръвоизлив и претърпяна от ищеца операция по повод субдорален хематом в лявата химисфера, поради което искането и даденото отрицателно мнение на специализирана психиатрична лекарска комисия касае заболяване, което не е включено в Наредба № 5/87г., респ. работодателят няма искане по чл. 333, ал. 2 КТ за даване на мнение относно заболяването И. и общото трудоустрояване на ищеца. Отделно от това съдът е констатирал, че полученото мнение, макар и да не касае цитираното заболяване и общо трудоустрояване на ищеца, не е било представено пред Инспекцията по труда, което опорочава процедурата по преодоляване защита на ищеца по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
От изложеното е видно, че правните изводи на съда при разрешението на поставените въпроси са в съответствие със задължителната съдебна практика, което изключва допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 808 от 05.05.2015г. по в. гр. дело № 835/2015г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ