4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1182
С., 24.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 463/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници” [населено място] против въззивно решение № 344 от 30.11.2011 г. по гр. дело № 548/2011 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 71 от 01.04.2011 г. по гр. дело № 786/2010 г. на Свиленградски районен съд в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на М. К. Л., извършено със заповед № 10231 от 16.12.2009 г. на директора на Агенция „Митници” на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, поради съкращаване на щата, и Агенция „Митници” е осъдена да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3886 лв., за период от пет месеца от връчване на заповедта за уволнение 22.10.2010 г., ведно със законна лихва от предявяване на иска 17.12.2010 г. до изплащане на вземането и обезсилил решението в частта, с която иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е бил уважен, поради настъпила смърт на уволнения.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправните въпроси – какъв е характера на разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ – препоръчителен или задължителен, и необходимо ли е мнение на ТЕЛК и инспекция по труда, ако документът сочещ заболяване на лицето, попадащо в хипотезите на чл. 333, ал. 1 КТ е издаден две години преди съкращаване на длъжността на служителя. Жалбоподателят не е посочил хипотеза от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците К. М. К., Д. Л. К. и М. Лилянова П. -правоприемници на починалия ищец М. К. Л. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, и т. 3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са свързани с приетото от съда, че работодателят не е доказал да е преодолял защитата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – не е представено мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ, предвид установено психично заболяване на уволненото лице, а представеното по делото разрешение от инспекцията по труда е преценено от съда като нередовно, несочещо случая на закрилата.
Поставените правни въпроси с обжалваното решение не са разрешение в противоречие с установената съдебна практика на Върховния касационен съд по реда на чл. 291 ГПК с решение по гр.д. № 960/2010 г. ВКС, трето г. о.; решение по гр.д. № 1845/2010 г. ВКС, четвърто г. о.; решение по гр. д. № 1784/2009 г. ВКС, четвърто г. о.; решение по гр. д. № 477/2010 г. ВКС, четвърто г. о.; решение по гр. д. № 767/2010 г. ВКС, четвърто г. о., които имат задължителен характер.
Според посочената съдебна практика закрилата по чл. 333 КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Когато работникът или служителят се ползва от закрила на повече от едно основание, то всяка от тях трябва да бъде преодолявана поотделно.
В случаите, при които работникът или служителят страда от заболяване по Наредба № 5/1987г. за болестите, при които работниците имат особена закрила, работодателят е задължен да събере информация за лицата, които смята да уволни. Липсва легално вменено задължение на работника или служителя да уведомява работодателя предварително за наличните болести, затова неизпълнението да се уведоми работодателя за заболяване или да се представят медицински документи за него, няма правно значение за действието на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването и дали са били представени медицински документи. Обективният характер на закрилата допуска само едно изключение, когато работникът или служителят умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, като укрие съществуващо заболяване по посочената наредба. Липсата на мнение на ТЕЛК в случаите по чл. 333, ал. 2 КТ за трудоустроени работници или такива боледуващи от болести определени в Наредба № 5/87 г. към момента на връчване на заповедта за уволнение, а в случаите при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие – към момента на връчване на предизвестието означава, че закрилата не е преодоляна.
В настоящия случай работодателят е поискал от ищеца информация за здравословното му състояние, узнал е че същият страда от психично заболяване и на основание чл. 333, ал. 2 КТ е поискал мнение от ТЕЛК [населено място] за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Към момента на връчване на заповедта за уволнение, такова мнение не е било получено, което е дало основание с обжалваното решение съдът да приеме, че предварителната закрила не е преодоляна.
Закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ е предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнението. В изброените в разпоредбата случаи уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. Органът, който дава разрешението в случаите по чл. 333, ал. 1 КТ е съответната областна инспекция по труда. Процедурата включва писмено искане индивидуално за всеки работник или служител с посочване на основанието, на което предстои да бъде уволнен. Разрешението за уволнението на инспекцията по труда не се мотивира и не подлежи на съдебен контрол, но същото следва да съдържа основанието на което се дава.
В процесния случай даденото от Инспекцията по труда разрешение, касае ищеца, но не конкретизира случая, хипотезата, при която е дадено разрешението, което с обжалваното решение е преценено, като непълно и ненадлежно.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси, които с обжалваното решение са разрешени в съответствие с установената съдебна практика на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 344 от 30.11.2011 г. по гр. дело № 548/2011 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ