О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1182
София, 26.10.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3900 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. М. М., чрез адв. Н. К. от АК Пловдив, срещу въззивно решение № 811/07.05.2015 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 973/2015 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна [фирма], Пловдив, чрез юрисконсулт М. Д., е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски в размер на 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Пловдивски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Пловдивски районен съд, отхвърлил исковете на К. М. М. против [фирма], Пловдив по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и осъдил ищеца да заплати на ответника сторените съдебноделоводни разноски.
За да постанови този резултат, съдът установил, че М. е заемала длъжността „ръководител ТБТ и ГЗ“ във [фирма], Пловдив. При анализ на изпълняваната от служителя трудова функция – права и задължения по длъжностна характеристика, както и реално извършваната трудова дейност, съдът достигнал до извод, че длъжността, заемана от М. е от ръководството на предприятието по см. § 1, т. 3 ДР КТ. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 11.09.2014 г., считано от 12.09.2014 г. на осн. чл. 328, ал. 2 КТ. Преди това, на 09.09.2014 г. между министъра на регионалното развитие и С. Л. е сключен договор за възлагане на управление на [фирма], Пловдив. Съдът, при анализ на договора, приел, че с него е поставена на управителя нова бизнес задача. В заключение е обобщено, че е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 2 КТ – сключен е нов договор за управление на предприятието, уволнението е извършено в рамките на девет месеца след започване на изпълнението на договора за управление, уволненият служител е част от ръководството на предприятието.
В изложението към касационната жалба са поставени два правни въпроса – допустимо ли е при законови изисквания за съдържанието на бизнес-план по чл. 28 ПРУПДТДДК, който следва да бъде одобрен от ДКЕВР (чл. 10 ЗРВКУ и чл. ЗРВКУ,) съдът да приема, че той може да бъде заместен – съдържанието му да се съдържа, в договор за възлагане на управлението на нов управител; наличието на нова бизнес програма условие ли е за упражняване правомощието по чл. 328, ал. 2 КТ.
Следват три раздела в изложението – от II до IV, в които не са поставени (дори и при уточнение от ВКС) други правни въпроси, а са развити оплаквания за необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция – доводи по чл. 281 ГПК. С оглед съдържанието, настоящият състав намира, че в посочените раздели от изложението се съдържа обосновката за допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване за разглеждане на поставените по-горе правни въпроси: противоречие със задължителна съдебна практика (решение № 481/13.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 168/2011 г. на 4 г.о. на ВКС и решение № 249/04.07.2013 г. по гр.д. № 1358/2012 г. на 4 г.о. на ВКС) – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; противоречива съдебна практика (решение на Разградския окръжен съд по в.гр.д. № 162/2014 г. и решение на Пловдивския окръжен съд № 1403/17.08.2012 г. по в.гр.д. № 2155/2012 г.) – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК; наличието на противоречиви решения сочи на въпрос, чието решаване е от значение за точното приложени на закона и за развитие на правото – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основния за допускане на касационно обжалване. Няма никакво съмнение, че в ПРУПДТДДК не е предвидена специална форма относно бизнес-плана, който трябва да е съществена част от договора за управление, нито това се следва от одобряването му от ДКЕВР.В представените от касатора съдебни актове не е прието нещо друго.
В съответствие с разрешенията по приложените от страната съдебна практика, а и при пълно съобразяване с многобройните и непротиворечиви разрешения по тълкуване на чл. 238, ал. 2 КТ в решения на ВКС по чл. 290 ГПК, Пловдивският окръжен съд е приел, че в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ трябва да е сключен договор за управление, в който се съдържа бизнес-задача с конкретни икономически показатели (като част от самия договор, или приложение към него, или в друг документ, независимо от наименованието му, но с нужното съдържание и несъмненост за връзката му с договора за управление). Тези икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне са: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, като възнаграждението на управителя следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, а при неизпълнение на разработената от него програма той носи икономическа отговорност. Именно поради това му е предоставена и възможност да сформира управленски екип. Съдът, при анализ на договора, с който на С. Л. е възложено управлението на предприятието, е достигнал до заключение, че в него му е възложена нова бизнес задача. Така например, в договора изрично са посочени стопанските показатели и техните стойности, които дружество следва да реализира за 2014г., като сред тях са рентабилност на нетни продажби, загуби на питейна вода, коефициент на събираемост на вземанията, качество на питейна вода, коефициент на обща ликвидност; предвидени са задължения по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и изрично е уговорено, че възнаграждението на управителя се определя в зависимост от стойностите на показателите загуба на вода и коефициент на събираемост на вземанията.
Приетото в решение на Разградския окръжен съд по в.гр.д. № 162/2014 г. и решение на Пловдивския окръжен съд № 1403/17.08.2012 г. по в.гр.д. № 2155/2012 г., че в конкретните случаи, във връзка с уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, не е имало поставен бизнес план в договора за управление на предприятието, не сочи на различно тълкуване на поставените въпроси. Съдилищата са направили съответните правни изводи на базата на събраните по двете дела доказателства, но изхождайки от принципните постановки, развити по-горе и съставляващи задължителна съдебна практика за тях.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както стана ясно, по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ има многобройна и непротиворечива съдебна практика, включително и на състави на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, като няма основания възприетото тълкуване да бъде изоставено.
В заключение не следва да се допуска касационно обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение до размера на поисканата сума от 400 лв. Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 811/07.05.2015 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 973/2015 г.
ОСЪЖДА К. М. М. да заплати на [фирма], Пловдив сумата в размер на 400 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: