О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1182
С., 07.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.548 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №6 от 07.03.11г. по гр.д.№727/10 г. на Благоевградския окръжен съд е оставено в сила решение №4030 от 02.06.10г. по гр.д.№343/04г. на Благоевградския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от В. М. И. и Д. М. В. срещу С. М. А. иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ – за установяване на собствеността на ищците върху ? ид.част за всяка от тях на следните недвижими имоти: първи /приземен/ етаж от четириетажна жилищна сграда, построена в УПИ ІХ-877 от кв.33 по регулационния план на [населено място] от 1997г.; пристройка към първия етаж на жилищната сграда; масивен гараж в същия имот, както и самия УПИ ІХ-877 и съседния УПИ ХХІІІ-876 от кв.33 по регулационния план на [населено място]. Със същото решение е отхвърлен и искът за делба на изброените по-горе имоти.
Въззивното решение е постановено при следната фактическа обстановка:
Ищците и ответникът, както и починалата в хода на процеса С. М. А., са деца и наследници по закон на Методи Г. А. и С. П. А.. През 1957г. наследодателят М. А. е закупил в съсобственост с трето лице парцел ІХ-687 от кв.33 по плана на [населено място] с площ от 573 кв.м. В западната част от парцела, сега УПИ ІХ-877 от кв.33 по регулационния план на [населено място] от 1997г., той е построил жилищна сграда, съгласно типов проект за едноетажна жилищна сграда, в който са нанесени корекции от „Г.” – повдигната е височината на цокъла от 1,50м. на 2,26м.; увеличена е височината на зимничните прозорци и е изравнена с тази на прозорците на жилищен етаж. Предвиденото по проект мазе е изпълнено със светла височина към улицата от 2,26 кв.м. и е било пригодено и използвано за жилище. С два нотариални акта от 1976г. родителите прехвърлили на ответника С. М. А. и на починалата в хода на процеса С. М. А. втория етаж от сградата. През 1980г., въз основа на утвърдени проекти, е изпълнена пристройка към сградата, състояща се от две стаи на приземния етаж /които на място не са свързани със съществуващите помещения/ и три стаи и сервизно помещение към втория етаж, функционално свързани с него. При осъществяване на пристройката са зазидани южните прозорци в двете стаи на приземния етаж, но са останали за осветление стаите от изток и от запад. Не е променено ползването на стаите в призема като жилищни. През 1983г. по цялата западна фасада на старата сграда и на пристройката към нея е построен гараж, с който е затворен прозорецът в една от двете първоначални стаи в призема, съществуващи още от 1957г. Понастоящем в приземния етаж има реално четири помещения, от които само едно става за живеене според заключенията на вещите лица. През 1992г., въз основа на учредено право на строеж в полза на синовете на С. А., къщата е надстроена с още два жилищни етажа. Съгласно утвърдения архитектурен проект за застрояването, приземният етаж няма характер на жилище, а на складови помещения към отделните етажи.
При тези данни и като е обсъдил свидетелските показания във връзка с възражението на ответника С. А. за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на пристройката, гаража и дворното място, въззивният съд е приел от правна страна следното: Исковете за собственост и за делба на приземния етаж са неоснователни, тъй като този етаж не представлява самостоятелен обект на правото на собственост /жилище/, а има характер на обслужващ жилищната част складов етаж – мазета. Пристройката към приземния етаж представлява две самостоятелни стаи с отделен вход и без функционална връзка със старата част на сградата. Тези две стаи представляват самостоятелен обект на правото на собственост. Те са придобити по давност от страна на ответника С. А., който е извършил строителството изцяло със собствен труд и материали и от 1980г. само той ги владее. Г., както и зимничното помещение зад него, също са придобити по давност от ответника. Дворното място пък е обща част на сградата, която е в режим на етажна собственост. Мястото не е съсобствено и следва да се отхвърлят предявените за него искове.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те поддържат, че решението е недопустимо, тъй като от една страна с него се потвърждава решение на първата инстанция, основано на практика на ВКС, която е неотносима към конкретния случай, а от друга страна – поради това, че изводът на съда за несамостоятелност на първия етаж от сградата противоречи на доказателствата по делото. Поддържа се също, че решението е неправилно по въпроса за придобивната давност, тъй като наследодателите са живели и владели процесния имот до смъртта си през 2002г.
Жалбоподателите поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустима ли е придобивна давност между родители и пълнолетни деца, живеещи в едно домакинство, за имота, в който живеят и който е собственост на родителите.
2. Допустима ли е придобивна давност между пълнолетни брат и сестра, живеещи в общо домакинство в процесния имот, след като и двамата живеят в него и държат владението на имота, в който живеят, на името на единия от тях, при положение, че имотът е наследствен.
3. Допустимо ли е решаващият съд да се основава не на закон или на подзаконов нормативен акт, а само на съдебна практика на ВКС.
4. Допустимо ли е решаващият съд, при липса на строителни книжа, да заменя същите със съдебно-технически експертизи.
По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с решение №70 от 03.11.80г. по гр.д.№65/80г. на ОСГК; решение №239 от 29.05.96г. по гр.д.№91/96г. на ВС, І ГО; решение №263/26.02.85г. по гр.д.№24/85г. на ВКС, І ГО; решение №140 от 17.03.06г. по гр.д.№797/2005г. на ВКС, І ГО; решение №216 от 05.04.02г. по гр.д.№657/01г. на ВКС, І ГО и решение №223 от 05.04.06г. по гр.д.№14/06г. на ВКС, І ГО.
Не се сочат мотиви във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът в производството С. М. А. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, евентуално – че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Първите два въпроса на жалбоподателите са свързани с придобивната давност. Те се свеждат до това може ли едно лице да придобие по давност чужда или съсобствена вещ, ако упражнява фактическа власт върху нея заедно със собственика или с другия съсобственик. На този въпрос не може да се отговори еднозначно. Отговорът зависи от фактите по конкретното дело и по-специално – дали фактическата власт на лицето, което се позовава на придобивната давност, покрива признаците на владението, дали намерението му за своене е ясно изразено по отношение на собственика /съсобственика/ на вещта, дали има предаване на владението на това лице от собственика /съсобственика/ или не. Като е изхождал от данните по конкретното дело – че ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесния имот съвместно с родителите си и с починалата си сестра, въззивният съд е приел, че той е придобил по давност реални части от него. Това решение не противоречи на посочената от жалбоподателите съдебна практика, която е създадена въз основа на други факти по други дела. Отблъскването на владението на останалите съсобственици, за което се говори в тези решения, е само една от възможностите за завладяване на имота и за придобиването му по давност от единия от съсобствениците. Тази възможност не изключва нещо друго – предаване на владението, при запазване на фактическата власт върху вещта от собственика или съсобственика /родителите, починалата сестра/ – в тези случаи те се превръщат в държатели. Освен това – отблъскването на владението може да бъде изразено по различни начини и е въпрос на конкретна преценка по всяко едно дело дали то е налице. Липсва противоречива съдебна практика по поставения въпрос, ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по него.
Жалбоподателите не са посочили съдебна практика, с която да обосноват основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по третия и четвъртия въпрос. Когато съдът се позовава на съдебна практика, тя винаги е по прилагането на определена правна норма и дори тя да не бъде цитирана, постановеното решение не се опорочава от това. Отделен е въпросът дали тази практика е относима към спора по конкретното дело, но това е въпрос, който не може да бъде преценяван в настоящата фаза на производството. Що се отнася до строителните книжа – в случая такива книжа са налице, а техническите експертизи само изясняват фактите по делото.
Жалбоподателят не е обосновал поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – не е изяснил с какво разглеждането на спора по настоящото дело от ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че съдържанието на това основание е разяснено в т.4 на ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС и че то не се покрива с основанието по чл.281, т.3 от ГПК – нарушаване на материалния или процесиалния закон. В случая основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не е налице.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6 от 07.03.11г. по гр.д.№727/10 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: