ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1182
София, 25.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 743 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. Г. Д. ОТ ГР. Варна, приподписана от адв. К, срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 09.ІІ.2009г. по в.гр.д. № 1460/2008г.
Ответникът по касационната жалба Н. осигурителен институт /НОИ/ София не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВОС след връщането на делото от ВКС за ново разглеждане е оставил в сила решението на Варненския районен съд от 19.V.2006г. по гр.д. № 5339/2005г., с което е отхвърлен предявеният от П. Д. срещу НОИ иск за присъждане на 8000лв., представляващи пропуснати ползи от неизпълнение на договор от 13. ХІІ.1991г. за периода 08.ІХ.1993г. – 28. Х.2005г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, със заявление от 11. ХІІ.1991г. ищецът поискал спиране изплащането на определената му месечна пенсия за изслужено време и старост поради назначаването му на срочен трудов договор, въз основа на което с разпореждане от 28. ХІІ.1991г. личната му пенсия е спряна, считано от 13. ХІІ.1991г. Прието е, че пенсионните отношения имат административен характер, производствата по отпускане, осъвременяване, спиране и възобновяване на пенсиите са ограничени в рамките на предвидените в закона възможности, изключващи характерната за гражданскоправните отношения свобода на договаряне. По силата на чл.10 ал.5 от ЗП /отм./ ищецът е имал право на добавка към пенсията си в размер на 8% за отработената една година след придобиването от него на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст до отмяната на посочената разпоредба от 01.ІV.1996г. След тази дата е отпаднало основанието за изплащането на добавката, като с чл.46а от ЗП /отм./ е предвиден нов механизъм за преизчисляване на пенсиите, при което претенцията за присъждане на добавка за периода 01.ІV.1996г. – 28. Х.2005г. е неоснователен. Неоснователна е и претенцията за периода 08.ІХ.1993г. – 01.ІV.1996г. Тя е погасена по давност, възражение за каквото е направено от ответника, но не е доказана и по същество, тъй като с решение № 172/24.VІ.1994г. на РКСУ Варна за отработения допълнителен стаж е била начислена добавка към пенсията му в размер на 8%, изплатена е и е била съобразявана при всяко последващо преизчисляване на пенсията му.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът сочи, че съдът не взел под внимание правната сделка, влязла в законна сила, сключена преди отмяната на чл.10 ал.5 от ЗП /отм./, че от 07.ІХ.1993г. до сега той няма неполучени пенсии, но че е платил с пенсии за една социална придобивка, която не получава, че въззивният съд не е назначил тройна експертиза или одит, че не взел предвид заключението на в.л. Павлова, че от 01.І.2004г. ответникът следвало да започне изпълнението на договора, от когато ищецът не получава добавка в размер на 18.49лв., че отдадените от ответника разпореждания и решения имат силата на сключен договор с ищеца.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По силата на чл.280 ал.1 от ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В разглеждания случай релевираните в изложението на касатора съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, но не такива по чл.280 ал.1 от ГПК, а те са предмет на касационна проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато. Не е формулиран същественият материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, което е основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване, нито е посочен и някой от допълнителните критерии за това по чл.280 ал.1 т.1, т.2 или т.3 от ГПК. Ето защо за настоящата инстанция е невъзможна преценката за наличието на основания за допускане на касационно обжалване, поради което такова не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, от 09.ІІ.2009г. по гр.д. № 1460/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: