4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1183
С., 10.12. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4402/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Н. чрез пълномощник адв. В. Т. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 2325 от 09.12.2014г. по в. гр. дело № 2576/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 19.03.2014г. по гр. дело № 372/2013г. на Софийски градски съд в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е уважен над размер 5000 лв. и вместо това е отхвърлен като неоснователен иска на Д. А. Н. против Прокуратурата на Република България за сумата 4000 лв., разлика до присъдените 9000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, със законна лихва от 18.04.2012г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – как следва да се прилага общественият критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З., при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; как се съотнася всеки от посочените критерии към метода на определяне на обезщетението и с каква тежест се полза всеки един от посочените фактори за определяне размера на обезщетението; как се оценяват вредите, които едно лице обичайно претърпява следствие на водене на незаконно наказателно преследване и не е нужно да се доказват, а същите следват изначално от наличието на елементите на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 З., и след като в производството са установени претърпени вреди от пострадалото лице над обичайно търпените такива по сходни случаи, как следва същите да бъдат репарирани. Жалбоподателят поддържа, че правните въпроса с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 З., вр. чл. 52 ЗЗД, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Прокуратура на Република България не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въпросът касаещ присъждане на обичайно претърпени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, които не се нуждаят от доказване, не е включен в предмета на делото, тъй като с обжалваното решение не е поставян за разглеждане, а съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се е ръководил от събраните по делото доказателства прилагайки принципа за справедливост дефиниран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Останалите правни въпроси са включени в предмета на делото, засягат решаващата правна воля на съда за уважаването на иска, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика установена с П. № 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС.
Според посочената съдебна практика, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
На обезщетение подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерии за справедливост. Справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва конкретни факти, които за всеки отделен случай са различни. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не се е отклонил от посочената съдебна практика. Принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД е приложен в съответствие с приетото в посочените решения. Съдът е съобразил всички правно – релевантни за спора факти, обсъдил е събраните по делото доказателства и е определил обезщетение само за тези морални вреди, за които е установено, че са в причинна връзка с проведеното спрямо ищеца наказателно преследване в двете му фази-досъдебно и съдебно наказателно производство.
При определяне размера на паричния еквивалент на понесените от ищеца морални вреди, съдът се е ръководил от общоприетите принципи за морал, от начина по който увреденото лице субективно е понесло вредата, като е преценена и стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта, дефинитивно определена в чл. 52 ЗЗД, е изведена от преценката на конкретни факти и обстоятелства и критерият не е приложен абстрактно. След като размерът на обезщетението е обусловен от конкретните факти и обстоятелства, които за всеки отделен случай са различни, конкретната сума не е признак, по който може да се изведе противоречие на обжалваното решение с представената от жалбоподателя съдебна практиката на Върховния касационен съд, установена с решения по реда на чл. 290 ГПК.
Размерът на обезщетението с обжалваното решение не е занижен. Съдът е репарирал вредите причинени от конкретно повдигнатото обвинение в извършване на престъплението, за което ищецът е бил оправдан. Отчетено е, че в периода на проведеното наказателно преследване по обвинението в извършване на престъпление, по което е оправдан, по отношение на ищеца е влязла в сила присъда по друго наказателно дело, по което е бил признат за виновен в извършване на престъпление от същия характер, т. е. ищецът е търпял вреди и по друго обвинение, допринесло за интензитета на негативните му морални преживявания, които не могат да бъдат възмездени с размер в настоящето производство.
Съдът е съобразил всички правно – релевантни факти и обстоятелства относими към размера на обезщетението за претърпените от ищеца морални вреди – продължителността на наказателното преследване, определите мерки за неотклонение, здравословното състояние, настъпилите промени в семейните отношения, ограниченията в професионалното развитие, накърнената част и достойнство и как тези промени субективно са понесени от ищеца, което идва да покаже, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика. Това изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2325 от 09.12.2014г. по в. гр. дело № 2576/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ