3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
С.,_________________ 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на първи ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 570/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. К. против въззивно решение от 07.07.2010 г. по гр. дело № 2880/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против Прокуратурата на Република България и Столична Следствена служба с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за сумата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 9000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу него н.о.х.д.№ 9811/2005 г. на СРС и е оставено в сила решение от 12.06.2008 г. по гр. дело № 4290/2008 г. на Софийски районен съд, с което същият иск е отхвърлен за сумата 5000 лв. и е отхвърлен иск за сумата 600 лв. обезщетение за имуществени вреди изразяващи се заплатено адвокатско възнаграждение.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие със съдебно решение по гр. дело № 1506/2009 г., четвърто г. о. на ВКС по чл. 290 ГПК и ППВС № 4/1968 г. е разрешен материалноправния въпрос за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците Прокуратура на Република България и Столична следствена служба не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя материалноправния въпрос за приложението на принципа за справедливост определен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и приложим при определяне размера на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Въпросът е поставен, с оглед приетото като основание за отхвърляне на иска, че репарираенто на вредите се осъществява по критерия справедливост на чл. 52 ЗЗД и поради това, за да се намери паричния еквивалент на необходимото и дължимо обезщетение, следва да се преценят вида, интензитета, обема и продължителността на причинените неимуществени вреди, което е в доказателствена тежест на ищеца. Прието е, че законът не въвежда презумция за претърпени вреди и доколкото в хода на процеса не са доказани за ищеца да са настъпили вреди от болки и страдания в причинна връзка с незаконното обвинение и не се касае до факти признати и от двете страни по делото, предявения иск е недоказан и подлежи на отхвърляне.
Поставения правен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика установена в т. 11 на ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС и т. 11 на П. на ВС № 4/1968 год. Според приетото в посочената съдебна практика, държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя глобално по справедливост. Справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики.
Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на иска за неимуществени вреди предявен в размер на 9000 лв. и съдът не е имал основание да уважи този иск, презумирайки морални вреди за ищеца.
Представеното съдебно решение на Върховния касационен съд по гр. дело № 1506/2009 г., макар да е поставено по реда на чл. 290 ГПК е отменително и не формира задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос.
При тези съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.07.2010 год. по гр. дело № 2880/2008 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ