О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1183
С., 07.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.646 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1619 от 22.03.2011г. по гр.д.№12566/2010г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 29.04.10г. по гр.д.№20636/09г. на СРС, 38 с-в, с което са били отхвърлени предявените от И. В. Б., А. С. Д., М. Ц. К. и Б. А. С. срещу 7 СОУ „Св.С.“ искове по чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД – за осъждане на ответника да премахне 200 кв.м. асфалт, неправомерно положен върху собствения на ищците имот, съставляващ УПИ VІ-8 от кв.459 по плана на [населено място], местност „Центъра“ и да им предаде имота във вида и състоянието, който е имал преди неправомерното въздействие, както и да заплати на ищците обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 22.01.06. – 10.04.09г. в размер общо на 14400лв.
Въззивният съд е приел, че ищците са наследници по закон на М. Б., от която по реда на ЗОЕГПНС е бил одържавен партерен етаж от къща и 1/3 ид.част от дворното място, в което е построена, включващо спорните 200 кв.м. След влизане в сила на ЗВСОНИ, одържавеният имот е бил деактуван. Спорните 200кв.м. обаче попадат в двора на 7 СОУ „Св.С.“, съгласно застроителния и регулационен план, одобрен със заповед №РД-5-252а от 18.09.89г. Издадената впоследствие заповед №РД-50-14/14.10.99г., с която спорните 200кв.м. са включени в УПИ VІ-8 от кв.459, е прогласена за нищожна с влязло в сила решение на административния съд и не е породила правно действие. С влизане в сила на заповед №РД-5-252а от 18.09.89г. е настъпило вещно-отчуждителното действие на дворищната регулация и това е станало преди влизане в сила на ЗВСОНИ. Регулацията е приложена /§8 от ПР на ЗУТ не намира приложение/, затова не е настъпил реституционен ефект за спорните 200 кв.м. – те не съществуват реално до размерите, в които са одържавени. Полагането на асфалт върху тях не засяга правата на ищците, нито е източник на вземане за неоснователно обогатяване.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те поддържат, че действащата регулация, която има отношение към процесния имот, е не тази, която е възприел въззивният съд, а тази по Ч., одобрено със заповед №РД-16-54 от 11.12.90г. Макар да е обсъдил в мотивите си тази заповед, въззивният съд не е отчел правното и значение, а именно – че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ спорните 200 кв.м. не са част от двора на ответното училище, а са част от имот, който съществува реално и може да бъде предмет на реституция. Освен това – в нарушение на материалния закон съдът е приложил разпоредбата на чл.110 от З. /отм./ по отношение на З. за обществено мероприятие – училище. Само дворищнорегулационните планове, приети при действието на З. /отм./, имат непосредствено отчуждително действие, но не и регулационните планове за обществени мероприятия по смисъла на чл.21, т.1 от З. /отм./.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по следните въпроси:
1. Кои са предпоставките за настъпване на реституционния ефект по чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ; от значение ли са регулационните промени на имота и предходното му отреждане за обществено мероприятие и в този смисъл настъпила ли е реституция в полза на ищците по отн. на 1/3 ид.част от спорното дворно място – противоречие на въззивното решение с ТР №1/95г. на ОСГК на ВС, както и решение №96 от 1997г. на ВКС, четвърто гр.отд.; решение №1933 от 14.12.95г. по гр.д.№1768/94г. на ВС, четвърто гр.отд.; решение от 30.07.2003г. по гр.д.№2009/2002г. на четвърто гр.отд.; решение №1280 от 24.11.80г. по гр.д.№5936/07г. на ВКС, пето гр.отд.; решение от 25.06.07г. по гр.д.№2674/07г. на СГС, второ Г гр.отд.
2.Д. ли е регулацията, одобрена със заповед №РД-5-252а от 18.09.89г. и има ли вещно-отчуждително действие по чл.110 от З. /отм./; приложена ли е и кога се счита за приложена регулация по реда на З. /отм./ – противоречие с ТР №3/15.07.93г. на ОСГК на ВС.
3.Прекратено ли е отчуждителното действие на регулацията по заповед №РД-5-252а от 18.09.89г., на основание §8, ал.1 от ПР на ЗУТ – противоречие с ТР №3 от 28.03.2011г. на ОСГК на ВКС.
4.Кои са правнорелевантните факти, подлежащи на доказване в процеса и чия е доказателствената тежест за установяване на въведените с иска и възраженията на ответниците факти – противоречие с решение №1593 от 04.10.05г. по гр.д.№1283/04г. на ВКС, четвърто-Б гр.отд. и решение №491 от 26.06.06г. по гр.д.№1055/05г. на ТК, второ търг.отд. на ВКС.
Ответникът – 7 СОУ „Св.С.“ оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси.
Първата група въпроси са свързани с предпоставките за настъпване на реституционния ефект по чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ и по-конкретно – кога следва да се приеме, че имотът съществува реално до размера, в който е бил одържавен. По този въпрос В. съд се е произнасял както в тълкувателната си практика – ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС, ТР №6/2006г. на ОСГК на ВКС, така и в решения на тричленни състави, постановени при действието на ГПК и ГПК /отм./. Както е прието в решение №567/21.06.10г. по гр.д.№1112/09г. на ВКС, І ГО и решение №487 от 30.12.10г. по гр.д.№381/10г. на ВКС, ІІ ГО, реалното съществуване на имота като предпоставка за реституция е въпрос на конкретна преценка при всеки конкретен случай. Даденото в ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС тълкуване по този въпрос не изчерпва всички възможни хипотези и затова то е неприложимо по всички дела, съответно – то не може да служи като пример за противоречива съдебна практика. По-новата практика на ВКС, създадена при действието на сегашния ГПК и имаща задължителен характер съгласно т.2 на ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС приема, че когато върху одържавения незастроен имот са проведени благоустройствени мероприятия, като например изграждане на улици, тротоари, градинки, алеи и др., предназначението на имота е дотолкова съществено променено, че той вече не съществува в размера, в който е бил одържавен. Израз на тази практика са посочените решение №567/21.06.10г. по гр.д.№1112/09г. на ВКС, І ГО и решение №487 от 30.12.10г. по гр.д.№381/10г. на ВКС, ІІ ГО, както и решение №850 от 22.12.10г. по гр.д.№1150/09г. на ВКС, І ГО. Обжалваното въззивно решение съответства на тази задължителна практика, доколкото от данните по делото е видно, че имотът на ищците е бил включен в двор на училище. По-старата практика на ВС и ВКС, на която са се позовали жалбоподателите, няма задължителен характер и не следва да бъде съобразявана с цел допускане на касационно обжалване. Отделно от това следва да се съобрази и решение №168 от 30.03.11г. по гр.д.№392/10г. на ВКС, І ГО, което е свързано с прилагането на чл.7, ал.4 от З..
Втората група въпроси са свързани с определяне на характера на регулацията, одобрена със заповед №РД-5-252а от 18.09.89г. и какво е нейното вещноправно действие. Макар въззивният съд да е изразил становище по този въпрос, той не е решаващ за изхода на делото, затова по него не следва да се допуска касационно обжалване. Решаваща е първата група въпроси, а по тях въззивното решение не влиза в противоречие със задължителната практика на ВКС, както бе посочено по-горе в настоящото определение.
Същото се отнася и за третия въпрос – той не обуславя изхода на правния спор и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Четвъртият въпрос се свежда до начина на разпределяне на доказателствената тежест и не се поставя по настоящото дело.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1619 от 22.03.2011г. по гр.д.№12566/2010г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: