O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1184
София, 10.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 732 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3165 /08.04.2010 година от Г. Г. С. от[населено място] чрез адв.М. Г.- АК Р. срещу Решение Nо 107 от 02.03.2010 година по гр. възз. д. Nо 114/2010 год. на Русенския окръжен съд по иска по чл. 109 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК се обосновава с довод ,че с обжалваното решение въззивния съд се е произнесъл по материално-правните въпроси : 1./ приобщаването на тераса към собствено жилище, извършено в съответствие с § 43 от ДР на ЗУТ, чл. 151 ал.1 т.3 и т.4 от ЗУТ, представлява ли „строеж” по см. на т.38 от ДР на ЗУТ или съставлява текущ ремонт и 2./ за необходимостта от съгласие на останалите етажни собственици при извършване преустройство на собствени обекти при наличие на условията на чл. 185 ал.1 ЗУТ в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и произнасянето по тях би имало пряко за развитие на правото.
Представени са Решение Nо 2240/2003 год. на ВКС-IV отд., Решение Nо 1319/1999 година на ВКС- IV отд., Решение Nо 1115/2002 година на В.. Както и се поддържа , че отговорите на тези въпроси ще доведат до развитие на правото.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Л. и Т. К., с който се поддържа, че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните по делото и характера на заявения негаторен иск следва , че са спазени изискванията и на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес , поради което и касационната жалба е процесуално допустима.
С посоченото решение , окръжният съд в производство по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по уважения срещу Г. Г. С. иск по чл. 109 ЗС , по който иск същият е осъден да прекрати действия , с който пречи на Л. и Т. К. да упражняват правото си на собственост на апартамент Nо 1 –[населено място], ул.Ж. С.”2, като премахне монолитно изградена тераса на апартамент си на първия етаж на източната фасада на сградата, изградения нов вход на жилището, бетонни стъпала и бетонна площадка , както и нова стена , изнесена на около 50 см. в посока жилището на ищците.
За да уважи иска по чл. 109 ЗС , решаващият съд е приел, че в резултата на извършеното преустройство на открита тераса на фасадата на сградата преустроена в закрита тераса, чрез изграждане на плътна стена на фасадата, изнесена на 0.50 м. към прозореца на ищците и имащо характеристиката на незаконен строеж, е присъединена към жилището на ответника, изграждане на ново бетоново стълбище и нов вход , се препятствува упражняване правото на собственост на ищците Л. и Т. К. след като е налице засенчване , намалена е осветеността на жилището им, ограничена е възможността за проветряване и е нарушена сигурността на жилището им.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване не е допустимо , тъй като не са налице основанията за това по см. чл. 280 ал. 1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК .
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС изрично е посочено какво следва да се разбира по материално-правен или процесуално правен въпрос, който би дал база за преценка дали е налице някоя от хипотезите на т.1 , т.2 или т.3 на закона ,както и кога са налице основанията за допустимост на касационното обжалване в посочените три хипотези на закона.
Самото позоваване за наличие на основание по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , без посочването на задължителната съдебна практика- ППВС, ТР ОСГК ВС/ВКС или Решение по чл. 290 ГПК, не може да обуслови необходимостта от проверка в тази насока, поради което следва да се приеме , че в настоящия случай , при липсата на позоваване за противоречие със задължителната практика на съдилищата , не може да се приеме наличие на основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Поставените въпроси : 1./ за приобщаването на тераса към собствено жилище, извършено в съответствие с § 43 от ДР на ЗУТ, чл. 151 ал.1 т.3 и т.4 от ЗУТ, представлява ли „строеж” по см. на т.38 от ДР на ЗУТ или съставлява текущ ремонт и 2./ за необходимостта от съгласие на останалите етажни собственици при извършване преустройство на собствени обекти при наличие на условията на чл. 185 ал.1 ЗУТ в противоречие с практиката на ВКС , не може да се приеме , че са разрешавани са противоречиво от съдилищата .
По цитираните / приложени/ две решения на състави на ВКС, са разгледани хипотези, касаещи извършени преустройства на общи съсобствени части / на таван и избено помещение , последното при конструктивна промяна на вътрешното разделение/. Настоящият случай касае действия на извършено строителство от собственик на съседен недвижим имот, с които се пречи на собственика да упражнява в пълен обем правото си на собственик. Формулираните въпроси , основани именно на конкретната фактическа обстановка, нямаща нито общо с тази по цитираните дела, не може да обуслови противоречивост по приложението на закона по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като различието на фактите предполага и различие в приложението на материалния закон.
Не може да бъде прието, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като поставените въпроси, касаят казуалното тълкуване по приложение на закона, без да е обоснована принципната необходимост , която би довела във всички хипотези на приложение на закона в смисъл и насока , различени от влагания досега, / тъй като не се касае до тълкуване приложението на нов правен институт/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.1-3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 3165 / 08.04.2010 година от Г. Г. С. от[населено място] чрез адв.М. Г.- АК Р. срещу Решение Nо 107 от 02.03.2010 година по гр. възз. д. Nо 114/2010 год. на Русенския окръжен съд по уважения срещу него иск по чл. 109 ЗС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: