1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1184
С., 10.12. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4203 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. П. К., действащ като [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. П. С. от АК-Б., против въззивно решение № 2180 от 22.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 209/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, ГО, ІV въззивен състав, в частта му, с която е отхвърлен обратният иск, предявен от К. П. К., действащ като [фирма] [населено място] срещу Г. В. Б., действащ като [фирма] [населено място], за разликата между присъдените 4 000 лв. и претендираните 12 000 лв.. В. решение в частта му, с която Г. В. Б., действащ като [фирма] [населено място] е осъден да заплати на К. П. К., действащ като [фирма] [населено място], сумата от 4 000 лв., представляваща половината от сумата, която К. П. К., действащ като [фирма] [населено място] е осъден с решение № 2 от 25.02.2015 г. по гр.д. № 3402/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., да заплати на Б. А. Л. от [населено място], [община], на основание чл. 200, ал. 1 КТ като обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване „синдром на карпалния канал двустранно с невропатия на медианните нерви”, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2011 г. до окончателното изплащане, като необжалвано е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът К. П. К., действащ като [фирма] поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд в обжалваната му част, с което е отхвърлен предявеният обратен иск за разликата между присъдените 4 000 лв. и претендираните 12 000 лв., съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. правен въпрос е: следва ли да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване по чл. 200 КТ, при липса на причинна връзка между полученото заболяване и факторите на работна среда и при липса на продължителност на въздействието на неблагоприятните фактори в случая заболяване – синдром на карпалния канал – по-малко от 5 години.
Ответникът по касационната жалба Г. В. Б., действащ като [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 200 КТ и свързан с него обратен иск, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявеният обратен иск от К. П. К., действащ като [фирма] срещу Г. В. Б., действащ като [фирма] за сумата от 4 000 лв., въззивният съд е приел, че с решение № 2/25.02.2015 г., постановено по гр. д. № 3402/2014 г. на ВКС, III г.о., е осъден К. П. К., действащ като [фирма] [населено място], да заплати на Борис А. Л. от [населено място], [община], на основание чл. 200, ал.1 КТ, сумата 8000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване „синдром на карпалния канал двустранно с невропатия на медианните нерви“, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 25.05.2011 г. до окончателното й изплащане, като по делото е установено от двете влезли в сила експертни решения, наличие на причинна връзка между увреждането, получено от Б. Л. и условията на труд и при двамата търговци – [фирма] и [фирма]. Приел е, че видът на изпълняваната работа – боравене със замразено месо, динамиката на работните движения – вдигане и пренасяне на замразено месо, и работният микроклимат – субнормални температури и повишена влажност, са били приблизително еднакви и при двамата работодатели, поради което и [фирма] също е допринесъл за появата на професионалното заболяване на Б. Л., и трябва да бъде ангажирана и неговата имуществена отговорност, поради което предявеният по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск от [фирма] срещу [фирма] е основателен в размер на сумата от 4 000 лв., на основание чл.53 ЗЗД/ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно/ и чл.127, ал.1 и ал. 2 ЗЗД/доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях поравно; всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата/, като за разликата между присъдените 4 000 лв. и претендираните от ищеца 12 000 лв., обратният иск като неоснователен, е отхвърлен.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е формулирал материалноправния въпрос – следва ли да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване по чл. 200 КТ, при липса на причинна връзка между полученото заболяване и факторите на работна среда и при липса на продължителност на въздействието на неблагоприятните фактори в случая заболяване – синдром на карпалния канал – по-малко от 5 години, с твърдението, че същият е обусловил изхода на делото и разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Действително, макар и некоректно формулиран като риторичен поставеният правен въпрос е важен, но той е решен с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 2/25.02.2015 г. по гр. д. № 3402/2014 г. на ВКС, III г.о. и тъй като с това решение делото е върнато на въззивния съд за произнасяне по приетия за съвместно разглеждане с първоначалния иск обратен иск, в обжалваното въззивно решение са съобразени задължителните указания, дадени от касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона. Съгласно тази задължителната съдебна практика, в тежест на работника е да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или Н., което в конкретния случай съдът е приел, че е сторено от ищеца, поради което и искът му по чл. 200, ал. 1 КТ за причинени неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване, установено по надлежния ред, срещу работодателя, е уважен от касационната инстанция в размер на сумата от 8 000 лв. След като по поставения правен въпрос е постановена задължителна съдебна практика, още повече по конкретното дело, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение и не се нуждае от промяна, не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2180 от 22.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 209/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, ГО, ІV въззивен състав, по касационна жалба вх. № 1919/17.06.2015 г. на К. П. К., действащ като [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: