О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1184
С. 15.11.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 649/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. С.,[населено място], [община], област С. З., подадена от пълномощника му адвокат М. Б., срещу въззивно решение №19 от 08.02.2010 г. по гр. дело №682/2009 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено решение №883 от 10.11.2009 г. по гр. дело №3914/2009 г. на С. районен съд в обжалваната част, с която е увеличен размерът на издръжката, заплащана от касатора, на детето му С. С. С., роден 18.12.2004 г., за сумата над 50 лв. – до 80 лв. месечно, считано от 31.08.2009 г. Въззивният съд е приел, че съобразно обективните икономически условия, нуждите на детето и възможностите на родителите, размерът на дължимата от бащата месечна издръжка е 80 лв.
Ответницата по касационната жалба Ж. С. Ж.,[населено място], оспорва жалбата.
Ж. е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси за това кои са предпоставките за присъждане на минималния размер издръжка при невъзможност на родителя да заплаща такава, поради това, че е безработен; кога има трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и съответно промяна във възможностите на задълженото лице; дали само по себе си изтичането на определен период от време обуславя увеличаване на размера на присъдената издръжка и какъв е обичайният необходим размер на издръжка за дете на 6 години. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са ППВС №5 от 1970 г., влязло в сила решение на Бургаския апелативен съд и пет съдебни решения, които не са влезли в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №19 от 08.02.2010 г. по гр. дело №682/2009 г. на С. окръжен съд. Повдигнатите от касатора материалноправни въпроси обуславят крайното решение. Те обаче са решени в съответствие със сочената от касатора задължителна съдебна практика – ППВС №5 от 1970 г. От единственото представено влязло в сила съдебно решение не се установява да се решават противоречиво от съдилищата, нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, според която само когато родителят е в обективна невъзможност, той не дължи издръжка. Когато родителят е трудоспособен и сам се е поставил в невъзможност да получава доходи от работа, то за него не е налице освобождаваща невъзможност да плаща издръжка на малолетното си дете. За да се увеличи размерът на присъдената издръжка на непълнолетно дете е необходимо да има изменение на обстоятелствата, при които е била определена предишната такава. По начало размерът на издръжката се определя от съотношението между нужди и възможности. За промяната на размера и е необходимо трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Не съществува обичаен необходим размер на издръжка за дете на определена възраст, тъй като той се определя винаги конкретно в зависимост от установените по делото нужди и възможности.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №19 от 08.02.2010 г. по гр. дело №682/2009 г. на С. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.