2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1184
София, 20.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1760/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Пловдивският районен съд, с решение по гр. д. № 6087/2009 г. е отхвърлил предявеният от Н. Д. против И. къща [фирма] – П. за сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на статия, публикувана на 19. 2. 2008 г. във вестник „М.”, съдържаща неверни и позорящи данни за ищеца като управител на З. стопанство на манастира „ Св. Св. П. и П.” /Б. манастир/ в [населено място], област Пазарджик. Решението е потвърдено от Пловдивският окръжен съд с въззивно решение от 8. 7. 2010 г. по гр. д. № 1271/2010 год.
Н. К. Д. от [населено място], П. област е подал касационна жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд и приложил изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът ИК [фирма], [населено място] счита жалбата за недопустима и неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 във връзка с ч. 45 ЗЗД. Констатирано е, че в статията във в-к „М.” не е посочено името на ищеца, а се говори за лицето, което е директор на Б. манастир. Това назоваване е дало възможност ищецът да бъде разпознат от негови близки и познати, но наред с това съдът е отчел и обстоятелството, че статията не съдържа директно изказани клевети и неистини. Публикуваният материал е изготвен във връзка с дейността на П. М. Н. и съдържа неговите мнения за работата на З. стопанство на Б. манастир и управителя на стопанството. Съдът е взел предвид и установените по делото факти, че при извършена ревизия през есента на 2006 г. са констатирани множество нарушения в З. стопанство на манастира и неговото ръководство, вкл. ищецът Д., са освободени от работа.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с процесуалноправния въпрос за обосноваване решаващият извод на съда само на свидетелските показания на лице, пряк извършител на деликта при иск по чл. 49 ЗЗД срещу възложителя на работата. Твърди се, че въззивният съд е допуснал такова разрешение като се е позовал на свидетелските показания на журналистката З., изготвила статията и това е в противоречие с ППВС № 7/1958 г., че възложителят на работата може да се освободи от отговорност по чл. 49 ЗЗД, ако докаже че изпълнителят на работата не е причинил вреда.
Искането е неоснователно.
Решаващият извод на съда по настоящото дело за отхвърляне на иска не е мотивиран от показанията на св. З., а от множество обстоятелства, установени от доказателствата по делото. Съдът е съобразил на първо място самото изложение на публикувания материал, в което се възпроизвеждат мнения и оценки на М. Н.. Съобразено е, че те не могат да се квалифицират за неистини с оглед на приложените по делото писмени доказателства – ревизионни документи за действително констатирани пропуски и материални щети в работата на ищеца като управител на стопанството на манастира. Поставеният въпрос, че съдът се е позовал само и единствено на показанията на св. З. не отговаря на действителното положение. Въпросите за анализа и оценката на доказателствата по делото и обосноваността на съдебния акт не могат да бъда основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК. Такава проверка касационият съд може да извърши само по реда на чл. 293 ГПК, при вече допуснато касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 8. 7. 2010 г. по гр. д. № 1271/2010 г. по жалбата на Н. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: