О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1184
гр. София, 21.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1081/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. Ш. от [населено място] срещу въззивно решение от 14.12.09г., постановено по гр.д.№ 2089/06г. на Софийския градски съд, ІІ-д с-в, в частта, с която е уважен иска по чл.108 ЗС и е отхвърлен иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 16.01.06г. по гр.д.№ 5325/99г. на Софийския районен съд, 43 с-в, с което е уважен предявеният от О. М. А. против Л. К. Ш., Л. Г. Ш. и К. Л. Ш. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на УПИ VІІІ-7 от кв.11 по плана на [населено място], м.”М. д.”- ІІб част- разширението, ведно с построената в него в груб строеж вилна сграда и е отхвърлен искът на К. Л. Ш. против О. М. А. по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че ищцата е собственик на същото дворно място.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че праводателката на ищеца О. А. е придобила правото на собственост върху процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 102/67г. между нея и ТКЗС “В.” , въз основа на валидно взето решение на Общото събрание на кооператорите за продажбата. Прието е също, че решението на поземлената комисия от 1996г., от което ответниците по този иск черпят права върху имота не може да ги легитимира като негови собственици (с нот.акт № 69/99г. първите двама ответници са продали имота на третата ответница), тъй като имотът е попаднал в границите на населено място и в него към 01.03.91г. е била законно построена в груб строеж вилна сграда, въз основа на разрешение за строеж от 30.09.1971г., и съгласно чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ не е подлежал на възстановяване.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за възстановяване правото на собственост по реда на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата О. М. А. счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.1 посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора и същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не могат да се отнасят за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В разглеждания случай касаторката не е посочила конкретен, обуславящ изхода на спора правен въпрос (поставеният въпрос е твърде общ), по който се е произнесъл въззивният съд и който е решен в противоречие с представената задължителна (ТР № 2/96г. на ОСГК) и незадължителна (Р № 1093 по гр.д.№ 1962/98г. на ВКС) съдебна практика, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане само на това основание.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че противоречие с тази практика липсва, а във връзка с третото релевирано основание за допускане на касационно обжалване релевантни доводи не са изложени и посочените в ТР № 1/09гг. на ОСГТК, т.4 предпоставки не са налице. Представеното Р № 701 по адм.д. № 2505/94г. на ВС, ІІІ г.о. е постановено по административен, а не по граждански спор и е извън приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК съгласно т.3 на ТР № 1/09г. на ОСГТК, а освен това и то се отнася за друга хипотеза.
С оглед на казаното подадената от К. Л. Ш. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата О. А. направените от него разноски в настоящото производство за един адвокат в размер на 600 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 14.12.09г., постановено по гр.д.№ 2089/06г. на Софийския градски съд, ІІ-д с-в.
О с ъ ж д а К. Л. Ш. от [населено място] да заплати на О. М. А. от [населено място] сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: