O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1185
София, 10.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 736 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1786/ 25.03.2010 година,заявена от С. Р. М. от[населено място]/ правоспособен юрист/ срещу въззивно Решение Nо 5 от 10.02.2010 година по гр. възз. д. Nо 809/2009 год. на П. окръжен съд по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 по т.1, т.2 и т.3 ГПК с довод , обжалваното решение касае съществен материално-правен и /или процесуално правен въпрос/ без да се формулира конкретен такъв/ , който е разрешен е противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Като приложение към изложението са представени Определение на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК, а именно определение Nо 188/2008 год. ВКС – II отд. ; Определение Nо 118/2008 година ВКС- II отд.; Определение Nо 87/2008 година на ВКС-II отд.; Определение Nо 213 / 2008 година на ВКС-V отд. ; Определение Nо 44/2009 година ВКС-II отд. , Определение 180/2008 година на ВКС-II отд.; Определение Nо 128/2009 година ВКС-I. отд. и Определение Nо 725/2009 година ВКС-I отд.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Д. Л.-[населено място], Р.У.Г.област К. и О. С. „З. и гори”[населено място].
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото и характера на заявените установителни искове по чл. 13 ал. 2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото да се възстанови собствеността на гори настоящият състав намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното Решение , окръжният съд е оставил в сила решение Nо 16 от 29.09.2009 година по гр.д. Nо 75/2009 година на Трънския РС по отхвърления иск по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване собствеността на гора от 38.000 дка в землището на[населено място], [община] на наследниците на С. Сотиров Н..
За да отхвърли иска , решаващият съд е приел, че съгласно редакцията на ЗВСГЗГФ от 2007 година , правото на собственост на гори се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива- с емлячни и данъчни регистри, удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъци към тях, както и други писмени доказателства, допустими по ГПК, а представеният по делото Протокол Nо 1811, публикуван в ДВ.бр.272/10.12.1908 година , с който на основание чл. 3 от ЗГ, действащ към този момент, кюстендилския помощник-лесничей е описал граници на частна гора, между чиито собственици фигурира и името на „С. и др.Н.”, не е доказателство от посочената категория и не може да удостовери собствеността и нейния обем.При липсата на други твърдения , съдът е приел, че този документ не може да бъде зачетен и в рамките на зачитане на давностно владение като основание за правото на собственост.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване не е допустимо , тъй като не са налице основанията за това по см. чл. 280 ал. 1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК .
Въпреки позоваването на касатора , че с обжалваното решение е разрешен съществен материално правен и процесуално правен въпрос , такъв точно и ясно формулиран и имащ значението за обуславящ изхода на конкретния правен спор няма , а при липсата на формулировка, настоящият състав не може да приеме , че има поставен било то материално правен или процесуален въпрос, който покрива по съдържание изискванията на чл. 280 ал.1 ГПК.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС изрично е посочено какво следва да се разбира по материално-правен или процесуално правен въпрос, който въпрос би дал базата за преценка от страна на касационния съд дали е налице някоя и коя/ ако е налице/ от хипотезите на т.1 , т.2 или т.3 на закона.
Доколкото оплакванията , релевирани от жалбоподателя С. М., както в т.н.” изложение”, така и в самата касационната жалба се свеждат основно до доводи , касаещи незачитане на представения Протокол , съставен по чл.3 на ЗГ от 1904 год. / отм./, то дори да се приеме/ извлече в рамката на контекста / , че има поставен процесуално-правния въпрос, касаещ годните доказателствата и доказателствените средства за установяване правото на собственост по см. на чл. 13 ал.3 от ЗВСГЗГФ , то не може да има същинско произнасяне за наличие на предпоставките на закона , след като касатора не обосновава която и да е от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Не може да се приеме , че условно извлечения от касационния съд процесуален въпрос , касаещ проблемите на доказването и доказателствени средства в гражданския процес, и в частност на хипотези за доказване правото на собственост на земеделските земи и гори, национализирани към 1948 година , с оглед на уредените изрично доказателствени средства в ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, е разрешен по делото в разрез със задължителната съдебна практика, тъй като такава няма посочена, нито че се разрешава противоречиво от съдилищата при данните по делото , тъй като посочените определение по чл. 288 ГПК не разрешават материално правен спор по същество и не могат да се съпоставят с решаващите мотиви по обжалвания акт на въззивната инстанция .
С въззивното решение не е нарушена трайно установената и прилагана от съдилищата практика на преценката на материалната доказателствена сила на писмените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност .Съдът е ценил като годни доказателства данните по процесния протокол, но в рамките на преценката на съвкупния доказателствен материал е приел, че не е установено правото на собственост т.е. не незачитането на конкретното доказателство е обусловило крайния негативен / за касатора/ правен резултат.
Произнесените в насока на поставения процесуален въпрос решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК , изключват искането за уеднаквяване на съдебната практика с оглед на точното прилагане на закона и развитие на правото.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.1-3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо1786/25.03.2010 година , заявена от С. Р. М. от[населено място] срещу въззивно Решение Nо 5 от 10.02.2010 година по гр. възз. д. Nо 809/2009 год. на П. окръжен съд по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: