3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1185
С., 3.11. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 31 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 587/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Д. А. Н. и А. Й. М. и по касационна жалба на ответника Потребителна кооперация „Черно море” [населено място] против въззивно решение № 186 от 17.12.2010 г. по гр. дело № 396/2010 год. на Варненски апелативен съд, с което са отхвърлени исковете на ищците за разликата над 9187,1 лв. до присъдените с първоинстанционното решение 31182,47 лв. на всеки един, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване без основание на част от имот ЕКТ 503.23 по кадастралната карта на [населено място], [община], дължимо за периода 02.02.2005 г. – 20.06.2007 г. със законна лихва от 14.11.2007 г. до изплащане на задължението и е потвърдено решение № 273 от 07.06.2010 г. по гр. дело № 1108/2007 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която исковете за отхвърлени до пълния предявен размер 91817,30 лв.
Ищците Д. А. Н. и А. Й. М. обжалват решението в частта, с която са отхвърлени исковете им по чл. 59 ЗЗД над сумата 9187,10 лв. до 31182,47 лв., като в изложение за допускане на касационно обжалване поддържат, че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения – съдът е дал приоритет на свидетелските показания и не е зачел представени по делото писмени доказателства установяващи по несъмнен начин, кога ответникът е освободил (предал) имота на ищците, както и не е зачел силата на присъдено нещо по предходно съдебно решение, с което на ищците е присъдено обезщетение до 01.02.2005 г., което влиза в противоречие с приетото от съда, че ответникът е освободил имота през 2004 год. Поддържат още, че ответникът не е провел пълно доказване на факта, че имотът е освободен през 2004 год. и в кой период. Към изложението са представени решение по гр. дело № 2626/55 г. на ВК по приложението на чл. 99,б.„г”, чл. 109 и чл. 225 ГПК(отм.); решение по гр. дело № 853/91 г. на ВС относно нищожност на саморъчно завещание – чл. 42,б.„б” ЗН и чл. 154, ал. 1 ГПК (отм.) и решение по гр. дело № 1528/2000 г. на ВКС по приложението на чл. 86 ЗЗД, чл. 65, ал.3 З. (отм.) и чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът ПК „Черно море” [населено място] обжалва решението в частта, с която исковете са уважени за 9187,10 лв., като в изложение за допускане на касационно обжалване поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства съобразно изискванията на чл. 188 ГПК (отм.). Представено е Постановление № 1/53 год. на Пленума на ВС относно съдържанието на съдебното решение от мотивираща част и диспозитив – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В писмени отговори по чл.287, ал. 1 ГПК всяка страна оспорва основанието на другата страна за допускане на касационно обжалване, като се излагат и съображения по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 59 ЗЗД намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
Изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и на двете страни съдържат оплаквания относими към съществото на спора, без да има изведен правен въпрос обусловил изхода на делото в уважената, респ. отхвърлена част на исковете като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Според трайната съдебна практика на ВКС, в мотивите на решението съдът следва да обсъди доказателствата за всички правно-релевантни факти и да посочи, кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, както и да обсъди всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решаване на делото. Когато мотивите са съобразени с тези изисквания, а обжалваното решение съответства на изложеното, основание за допускане на касационно обжалване няма.
Преценката на доказателствата има отношение към формиране вътрешното убеждение на съда и обосноваността на съдебния акт, което не може да се проверява в производството по допускане на касационно обжалване. В. съд е намалил обезщетението като е приел, че след отправената му покана лятото на 2004 год., ответникът е предприел действия и освободил от наемателите дворното място и постройките, извън двуетажната масивна сграда с приспособен вход откъм улицата, за ползването на която е присъдил обезщетение на ищците, изводи направени след преценка на писмените и гласни доказателства по делото във връзка с доводите и възражения на страните.
Представената съдебна практика, касае фактически състави различни от предмета на обжалваното решение и в този смисъл тя не може да обуслови приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Изложенията, както се посочи не съдържат конкретни правни въпроси, което изключва възможността за селекция на касационните жалби, съобразно хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд не може сам да изведе правния въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна и да наруши ТР № 1/09.02.2010 год., т. 1, на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение и на двете обжалващи страни.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 17.12.2010 год. по гр. дело № 396/2010 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ