О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1185
гр.София, 29.12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 989/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
З. Н. С. и Г. Н. А. от гр. В. са подали касационна жалба вх. № 2* от 02.07.2009 год. срещу въззивното решение № 776 от 03.06.2009 год. по в.гр.дело № 1965/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2* от 21.07.2008 год. по гр.дело № 9145/2007 год. на Варненския районен съд, 20-ти състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касаторите срещу М. П. Ш. от гр. В. иск по чл.108 ЗС за признаване право на собственост по наследство и реституция върху реална част от недвижим имот в землището на кв. Галата, гр. В., м.”Ф”, представляващ имот № 177 по ПНИ на с.о.”Р”, с площ на частта 376.04 кв.м. и при граници на същата: път, имот № 1* имот № 176 и останалата част от имот № 177 и за предаване владението върху така описаната реална част от имота.
Поддържат се оплаквания за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, а именно: задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото. Касаторите се позовават на определение № 6 от 10.01.2009 год. по гр.дело № 4121/2008 год. на ВКС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че липсват предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на иска е, че протоколно решение № 574 от 07.12.1998 год. на поземлената комисия В. , с което е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници в полза на наследниците на Н. С. А. и с което се отменя съдържащото отказ предходно решение № 77 от 10.06.1993 год. на същата комисия, е нищожно. Съдът е приел, че първоначалното решение на поземлената комисия не е постановено при явна фактическа грешка, не е било обжалвано и е влязло в сила, а последващото й решение е издадено след двугодишния срок по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ и е нищожно, тъй като не са налице изчерпателно изброените основания, при които комисията е оправомощена да отменя или изменя постановено вече решение.
Като допълнително съображение във въззивното решение е посочено, че не е установено наследодателят на касаторите Н. С. А. да е придобил собствеността по давност, тъй като към 1950 год. не е променил държането на имота във владение за себе си. Аргумент за липсата на намерение за придобиване на собственически права според въззивния съд е нотариалният акт от 1904 год. с титуляр на права трето лице и пълномощно от 02.10.1950 год., с което наследниците на третото лице предоставят на наследодателя на ищците/касатори/ правото да стопанисва и управлява собствените им имоти. Съдът е приел, че за периода до 1950 год., макар да е обработвал процесния имот, А. не е упражнявал фактическата власт с намерение за придобиване на собственост, нито е манифестирал такива намерения пред собствениците.
Следователно, решаващият мотив за неоснователността на ревандикационната претенция е, че ищците/касатори/ не са доказали активната си материалноправна легитимация като собственици по реституция на земеделска земя с валидно позитивно решение на поземлената комисия- В. Решението на поземлената комисия/ОСЗГ/, с което се възстановява собствеността е стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие занапред, изразяващо се във възникване на собственически права за лицата, ползващи се от акта /тълк.решение № 1/1997 год. по гр.дело № 11/1997 год. на ОСГК/. Щом собствеността върху земеделския имот не е възстановена с валидно решение на ОСЗГ, респ. с решение на съда в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, бившите собственици не са в състояние да се легитимират като собственици на имота към настоящия момент. Както се посочи, въззивният съд е приел, че първоначалното решение на комисията, с което е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нива от 11.786 дка в м.”Ф” е влязло в законна сила, а последващото решение № 574 от 07.12.1998 год. е нищожно, като постановено при липсата на предпоставките по чл.14, ал.6 и 7 ЗСПЗЗ. Това е достатъчно основание за отхвърляне на иска, без да е необходимо да се изследва дали наследодателят на ищците/касатори/ е бил собственик на имота към момента на включването му в ТКЗС. В този смисъл, оплакването, че въззивният съд не е обсъдил показанията на свидетелите С/разпитани пред районния съд/, отнасящи се до упражняваната от Н. С. А. фактическа власт върху нива от 10-15 дка в м.”Ф” за периода от 1929-1930 год. до 1952 год., не касае решаващото съображение за неоснователност на претенцията, а изложения като евентуален мотив за липсата на владение. По това оплакване обаче Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице поне една от алтернативно изброените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, касаещи решаващия мотив на въззивния съд.
В обобщение, липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 776 от 03.06.2009 год. по в.гр.дело № 1965/2008 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 2* от 02.07.2009 год. на З. Н. С. и Г. Н. А. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: