O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1186
София, 10.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 785 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 8065 /08.03.2010 година от Д. А. И., И. А. И. и Ж. А. М., всичките от[населено място] срещу Решение Nо 115 от 29.01.2010 година по гр. възз. д. Nо 948/2009 год. на Варненския окръжен съд по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон , съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение ,като част от касационната жалба , допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с довод, че с обжалваното решение е разрешен съществен процесуално правен въпрос – за приложението на чл. 10 ГПК, прогласяващ като основен принцип на процеса принципа за установяване на истината чрез осигуряване възможност и съдействие на страните за установяване на правно релевантните факти във вр. с чл. 266 ал.1, ал.2 и ал. 3 ГПК и чл. 267 ал.1 и ал.2 ГПК т.е от въззивната инстанция като установени правомощия на тази инстанция при констатация за допуснати нарушение на първоинстанционния съд при събиране на доказателствата по делото, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Поддържа се , че е необходимо и важно обсъждането от ВКС и на въпросите за правата на ползувателите, които са изоставили имотите си, не са ги поддържали и нямат изградени сезонни постройки.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна чрез адв.Н. Б.- АК В. , с който се сочи , че релевираните процесуални нарушение по събиране и преценка на доказателствата по делото се сочат и като основание за допустимост на касационното обжалване, че не са допуснати нарушения от страна на съда , тъй като са събрани поисканите от страните доказателства.
Претендира 150 лв. за изготвения писмен отговор.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото за данъчната оценка на имота- земя от 870 кв.м. от 14 224.40 лв. , настоящият състав намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и касационната жалба е процесуално допустима.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК , е потвърдил решението на първата инстанция / Решение Nо 615/10.03.2009 година по гр.д. Nо 2672/ 2008 година на Варненския РС/ по отхвърлените искове по чл. 108 ЗС за предаване владението на собствен недвижим имот- ПИ Nо 241 по ПНИ на кв. „В. С.” с площ от 600 кв.м. на основание наследствено правоприемство и реституция от А. И. Г. , починал 10. 01. 1992 година .
За да отхвърли исковете на наследниците , решаващият съд / както първоинстанционен , така и второинстанционен / е приел, че в рамките на заявеният ревандикационен иск , ищците с оглед на оспорената материално-правна легитимация на наследодателя им, е следвало да установят при условията на пълно, главно доказване правно релевантните факти – наследственото правоприемство на правото на собственост и реституция. Не са го доказали – това е основният мотив за да не се уважи иска, останалите проблеми за трансформираното право на собственост- не са предмет на обсъждане , доколкото не е доказано прaвото на собственост на ищците.
Настоящият състав на ВКС,намира че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Посочените правни норми , чието „тълкуване” от гл.т. на правно съдържание и приложение се иска , макар и да са нови не налагат допустимост на касационното обжалване с оглед на конкретно поставения въпрос. Прогласеният в чл. 10 ГПК основен принцип на процеса – а именно за установяване на истината чрез осигуряване възможност и съдействие на страните за установяване на правно релевантните факти не подлежи на дефиниране и по тълкувателен път от правоприлагащите органи- съдилищата , след като същият е ясно формулиран от законодателя и е установен като правната гаранция за постигане целта на гражданския процес. Разпоредбите на чл. 266 ал.1, ал.2 и ал. 3 ГПК и чл. 267 ал.1 и ал.2 ГПК касаят правомощията на въззивната инстанция при констатация за допуснати нарушение на първоинстанционния съд при събиране на доказателствата по делото и доколкото не са изпълнени , същите съставляват основание за отмяна на обжалвания съдебен акт по същество на втората инстанция. Тяхната формулировка също не буди съмнение относно съдържание и тълкуване , поради което и не налага произнасяне от страна на касационния съд извън евентуално казуално тълкуване при допуснато обжалване пред касационния съд.
С оглед изхода на делото в касационното производство и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК ответниците П. Ц., И. Ц. и С. Ц. имат право на направените разноски , установени по представения Договор за правна защита и съдействие Nо 138843 с адв. Н. Б. АК В. в размер на 150 лв. / сто и петдесет лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 8065 /08.03.2010 година, заявена от Д. А. И., И. А. И. и Ж. А. М., всичките от[населено място] срещу въззивно Решение Nо 115 от 29.01.2010 година по гр. възз. д. Nо 948/2009 год. на Варненския окръжен съд по отхвърлените искове по чл. 108 ЗС.
Осъжда Д. А. И., И. А. И. и Ж. А. М., всичките от[населено място] да заплатят на П. Ц., И. Ц. и С. Ц. сумата 150 лв. / сто и петдесет лева/ разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :