ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1186
София,26.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4397 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Р. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Р. А. срещу въззивното решение № 909 от 30.4.2015 г, постановено по гр.дело № 158/2015 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав в отхвърлителната му част.С решението на САС е потвърдено решение от 26.11.2014 г по гр.дело № 3081/14 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение,1-15 състав, с което П. на РБ е осъдена да заплати на С. Р. С. на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата 3 000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 1.4.2013 г до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв като неоснователен.
Въззивният съд е приел, че С. е бил обвинен в престъпление по чл.198 ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК / грабеж/ за това, че на 5.12.2004 г в [населено място], в [жк]пред кафене в бл. на „Виетнамските общежития“ като съизвършител с Т. А. е отнел чужди движими вещи : мъжки кожен портфейл и сумата 40 лв от владението на З. М. И. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила-нанесъл му юмручни удари в областта на лицето, като наказателното производство е образувано на 7.12.2004 г и е приключило с влязла в сила на 1.4.2013 оправдателна присъда.Спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение „задържане под стража“, приложената мярка за неотклонение е „подписка“.Приел е, че наказателното производство е продължило повече от осем години, през които ищецът се е променил, станал е неспокоен, избухлив, затворил се е в себе си, страхувал се за не го приберат в затвора за дълго време, родителите на съпругата му не вярвали, че е невинен по повдигнатото обвинение и преустановили контактите си с него.Приел е, че през времетраенето на наказателното производство срещу ищеца са били водени общо четири дознания, едното от които през 2010 г отново за престъпление по чл.198 от НК, осъществени са четири полицейски регистрации и с влезли в сила съдебни актове, ищецът е бил признат за виновен в извършването на две престъпления, едното от които по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК, като са му наложени наказания.Предвид горните обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, както и факта, че към момента на приключване на наказателното производство психичното състояние на пострадалия е напълно възстановено, съдът и приел, че за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да бъде присъден справедлив размер на обезщетение от 3000 лв като за разликата над присъдения до пълния предявен размер искът е приет за неоснователен.
Ответникът по касационната жалба П. на Република България не взема становище по същата.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК-противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по въпросите относно начина на определяне на неимуществените вреди, след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Според него по този въпрос обжалваното решение противоречи на т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г., на т.3 и т.11 от Т.Р.№3/22.04.2005г. по тълк.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС относно липсата на мотиви в отхвърлителната част на съдебното решение.
Представени са съдебни решения : № 15 от 27.1.2014 г по гр.дело № 3246/13 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО и решение № 20 от 31.1.2014 г по гр.дело № 4907/13 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение.Те обаче не са разрешени от съда в противоречие, а в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика. Съобразена е и задължителната съдебна практика, според която отговорността на държавата по исковете с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяването на една или повече присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предметът на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. 3а да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил конкретните факти и обстоятелства. Представените от касатора решения се отнасят за присъдени обезщетения за водени наказателни производства за различни престъпления и са постановени при различна фактическа обстановка, поради което са неотносими.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 909 от 30.4.2015 г, постановено по гр.дело № 158/2015 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.