О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1186
София, 07.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. №1270/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Вл. Г. като пълномощник на Й. С. Я., М. С. Я., С. С. Я., Т. Стоянова Ш. и М. С. Д. против решението на Софийски градски съд, постановено на 06.03.2009 г. по гр.д. № 2608/08 г., с което е обезсилено решението на Софийски районен съд, постановено на 27.05.2008 г. по гр.д. № 23957/06 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с практиката на ВКС по разрешения с него въпрос, касаещ предпоставките за допустимост на установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Позовават се на ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС.
Ответниците по касация Е. И. Я., Л. С. Я., Р. С. Я., Л. Г. Я., Я. С. А., И. П. Г. и П. И. Г. оспорват касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да обезсили решението на първоинстанционния съд и прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че предявеният от Й. С. Я., М. С. Я., С. С. Я., Т. С. Ш. и М. С. Д. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим поради липса на правен интерес. Мотивирал се е с това, че до изтичане на тримесечния преклузивен срок по § 22 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ ищците не са упражнили правото си на възстановяване на собствеността върху процесния имот по реда на чл. 11, ал.1 или ал.2 ЗСПЗЗ поради което нямат интерес от водене на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като изхода по него се свързва с това на кого следва да се възстанови спорния имот.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора правен въпрос не е в противоречие с постановките на ТР № 18 1997 г. Съгласно дадените в него разяснения, спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице, когато различни лица заявяват право на възстановяване на едни и същи земеделски земи. Целта на провеждането на иска е да се реши спора за собствеността към минал момент, който е преюдициален спрямо възстановяването на собствеността. Влязлото в сила решение, с който се разрешава този спор, е задължително за общинските служби по земеделие, които в съответствие с него ще постановят решението си по чл. 14, ал.1 или ще изменят вече постановено такова по реда на чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ. В съответствие с това принципно положение е прието, че правен интерес от иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл.10б ЗСПЗЗ. Ако ищецът не е заявил за възстановяване земеделския имот, възстановен от общинската служба по земеделие на ответника, за него липсва правен интерес от предявяването на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като дори и при успешното му провеждане не може да постигне търсения правен резултат, поради това, че между него и общинската служба по земеделие няма създадено административно правоотношение по повод възстановяване собствеността върху този имот, за да бъде постановено решение за възстановяването му съобразно решението по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 06.03.2009 г. по гр.д. № 2608/08 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: