О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1187
София, 10.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 835 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 11 879 / 06. 04. 2010 година от М. М. Б. и В. Г. Б. , и двамата от[населено място] чрез адв.С. Л.- АК В. срещу Решение Nо от 23.02.2010 година по гр. възз. д. Nо 2470/2009 год. на Варненския окръжен съд по уважения иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, както и постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.т.2 и т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си –неразделна част от касационната жалба, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК се обосновава с довод ,че с обжалваното решение въззивния съд се е произнесъл по материално-правния въпрос касаещ придобиване недвижим имот по давност отчасти, когато има направен отказ от наследство за тази част от лице , собственик на останалата идеална част и имота е владян от наследник, който единствен е наследил частта на отказалите се от имота от гл.т. на амимуса на владеещия несобственик на част от имота, смисъл обратен на Решение Nо 1843/1983 година на ВС по гр.д. Nо 298/83 г. I отд.; Решение Nо 2760/1994 година по гр.д. Nо 3199/93 г.на ВС- I. отд., , Решение 679/67 по гр.д. Nо 2077/1966 година на ВС-I отд.; както и се поддържа , че произнасянето на ВКС по поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касационна жалба .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните по делото досежно размера на обжалваемия интерес – 30553.30 лв данъчна оценка , същата се явява процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване не може да бъде допуснато поради липса на релевираните основанията за това по см. чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл.196 и сл. ГПК / отм./ е оставено в сила решението на първата инстанция с което по отношение на М. и В. Б. е прието за установено , че В. К. и М. М. – всеки един от тях е собственик на по 1/12 идеална част от процесния имот- реална част от 163 кв.м. от УПИ II-785, 786 в кв. 45 целия от 434 кв.м. с идентификатор 25553.751 по КК по плана на 25 м.р.”П.”[населено място], заедно с постройките и на основание – за земята по силата а наследствено правоприемство от В. П., а за постройката- по силата на изграждането им от същата наследодателка в режим на съпружеска имуществена общност[населено място].
За да уважи заявените от В. К. и М. М. искове и признае , че всеки един от тях е собственик на по 1/12 идеална част от процесния имот , решаващият съд е приел : 1./ че имотът като празно дворно място е придобит от М. П. и съпругата му В., по време на брака им , а в последствие и застроен, в режим на съпружеска имуществена общност , прекратена поради смърт през 1973 година , прилагайки разпоредбата на чл. 103 СК от 1968 г. / отм./, 2/ прието е , че направените откази от наследството на М. П./ п. 1973 г./ от страна на майката В. , и братята Д. и Н., не засягат правата в обем на ? идеална част от имотите от прекратената съпружеска имуществена общност на В.-преживяла съпруга , поради разпоредбата на чл. 14 ал.7 СК от 1968 г./ отм./; 3/ е прието, че след смъртта на майката В. -1993 година всяко от трите и деца наследява в равна степен по 1/6 идеална част, поради което правата на ищците/ деца на покойния син Д.-п. 1998 г., имат права по 1/12 идеална част и 4./ не са зачетени признатите с констативния нотариален акт Nо 14/2007 година вещни права по отношение на целия имот в полза на М. Б. и съпруга и В. Б. на основания придобивна давност , след като е прието, че доколкото за периода до 1997 година само те са упражнявали фактическата власт, то не са налице категорични данни да са демонстрирали по отношение на останалите съсобственици , че и по отношение частта на В. владеят имота само и единствено за тях.
Поставеният материално-правен въпрос не може да се приеме , че е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата , обективирана с посочените съдебни решения, тъй като въпросите за начина и конкретните действия , с които се демонстрира промененото намерения да се свои един имот от лицата , упражняващи фактическа власт / отчасти като собственици на имота по силата на зачетени и произвели действие отказите от наследство на един от наследодателите/ и по отношение на частите на останалите съсобственици- сънаследници/ е фактически въпрос, поради което в различните решения на съдилищата отговорите не винаги са еднозначни, без обаче-както е в настоящия случай това са сочи на противоречиво приложение на правен институт на придобивната давност.
Именно наличието на една безпротиворечива съдебна практика за това , че придобивната давност по чл. 79 ал. 1 ЗС , като основание за придобиване правото на собственост , се прилага само и доколкото в рамките на пълно и пряко доказване страната , която се позовава на това основание / при оспорени констатации по констативен нотариален акт/ е доказала всички елементи на фактическия състав на правната норма , изключва необходимостта от произнасяне в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 11 879 / 06. 04. 2010 година, заявена от М. М. Б. и В. Г. Б. , и двамата от[населено място] чрез адв.С. Л.- АК В. срещу въззивно Решение Nо от 23.02.2010 година по гр. възз. д. Nо 2470/2009 год. на Варненския окръжен съд по уважения иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./.
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :