2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1187
гр. София, 20.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3447 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Б. против решение №240/05.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 260/2017 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С решение, постановено по реда на чл.294 ГПК, въззивен съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че с влязла в сила присъда ответницата по предявения иск и подсъдима по наказателното дело е призната за виновна в това, че на 31.03.2011г. в [населено място], пред служител от сектор „КАТ –ПП” при ОД на МВР [населено място], съзнателно се е ползвала от неистински частен документ-договор за покупко-продажба на МПС- лек автомобил „Б.“, модел „316 i“, рама № W., в който е посочено, че е сключен на 28.03.2011г. в гр.Н., Федерална Република Германия., между германски гражданин, в качеството му на продавач и ответницата, в качеството й на купувач, както и за виновна в това, че на същата дата в [населено място] е потвърдила неистина в писмена декларация за придобиване на собствеността –Приложение №2, която по силата на закон-чл.12а ал.1 т.6 от Наредба І-45 от 24.05.2000г. за регистрацията, отчета пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, се подава пред орган на властта / в случая пред Сектор „КАТ-ПП” към ОД на МВР [населено място]/ за удостоверяване истинността на изложените в декларацията обстоятелства, като е посочила, че лек автомобил „Б.“, „316 i“, с рама № W., е бил закупен от нея. Съдът е приел, че между ищеца в качеството си на купувач и свидетеля германски гражданин, в качеството си на продавач е сключен писмен договор, надлежно подписан и от двете страни, по силата на който първият от двамата е придобил в собственост процесния лек автомобил за сумата от 3000евро, заплатена на продавача от купувача, като в резултат на така извършената сделка под формата на писмен договор ищецът е придобил собствеността върху лекия автомобил.
Съдът е приел, че в резултат на сключването на сделката, купувачът е получил освен владението върху автомобила и оригиналните документи, които го придружават -регистрационния талон на автомобила с посочен предишния собственик, дата на първоначална регистрация и дата на придобиване на автомобила, въз основа на които този автомобил е транспортиран в Р България. Освен горното, съдът е посочил, че автомобилът е транспортиран в България след като е бил снабден от предишния собственик със съответните транзитни номера (жълти номера), необходими да напусне територията на Ф. и да бъде докаран в Р България на собствен ход, въз основа и на което обстоятелство, съдът прави извод, че договорът за покупко-продажба между продавача и купувача е сключен на 28.03. 2011г.
Прието е, че ответницата не е придобила собствеността нито на основание договора за покупко-продажба, сключен на същата дата между нея и продавача германски гражданин, доколкото предвид постановената осъдителна присъда подсъдимата ответница /в настоящия процес/ е ползвала този неистински писмен документ за да регистрира на свое име процесния автомобил като го е предоставила в „КАТ ПП“ при ОДМВР [населено място] и оригиналните документи, придружаващи автомобила, удостоверяващи първоначалната му регистрация в [населено място] и за който договор в наказателния процес е установено, че не е подписан от продавача.
По отношение на твърдението на ответницата за наличие на договор за дарение, съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.225 ал.1 и ал.2 от ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема като дарението на движими вещи трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. В случая, съдът е приел, че нито има сключен договор за дарение на автомобила в писмена форма с нотариално заверени подписи нито има предаване на вещта на ответницата във връзка именно с извършено дарение. Предвид спецификата на движимата вещ, а именно, че се касае за лек автомобил който се намира под определен регистрационен и разрешителен режим, с предвидени специални разпоредби в Закона за движението по пътищата и Наредба І-45 от 24.03. 2000г.за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета теглени от тях, изискването на специалната норма на чл.144 ал.2 от ЗДвП предвижда, че при прехвърляне на собствеността независимо от способа (продажба, дарение, замяна и други) сделката следва да бъде оформена като писмен договор с нотариална заверка на подписите.
По изложените съображения, окръжният съд е приел, че искът е основателен и е потвърдил първоинстанционното решение.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.295, ал.1 ГПК, правните въпроси следва да се отнасят до нарушения, извършени при повторното разглеждане на делото. В решението на ВКС, с което е отменено въззивното решение по делото и същото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд е посочено, че делото се връща за обсъждане на всички събрани по делото доказателства във връзка със собствеността на автомобила, като в тази връзка са дадени подробни указания за обсъждане на свидетелските показания на разпитания по делегация германски гражданин, продавач на автомобила, както и относно твърдението на ответницата за наличие на дарение, като основание за придобиването на собствеността върху автомобила.
Правни въпроси, свързани с произнасянето на въззивния съд при повторното разглеждане на делото и то във връзка с дадените указания са част от поставените от касатора в изложението относно допустимостта на касационното обжалване.
По отношение на оспорването представения договор, оплаквания във въззивната жалба не са правени, като в тази връзка въззивникът е твърдял липсата на пълно доказване единствено по отношение на датата на сключването на договора. Съдът не е формирал правни изводи и не се е произнасял по поставените правни въпроси относно липсата на представен оригинал на договора, като поставените в тази насока процесуалноправни въпроси са неотносими на първо място, защото въззивния съд не е формирал правни изводи по тях, като изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК е относно относимостта на въпроса е, да е налице произнасяне от страна на съда. По отношение на достоверността на датата на договора, съдът се е произнесъл, като е приел с оглед свидетелските показания, както и писмените доказателства относно транспортирането на автомобила, че датата е достоверна. Проверката на фактите по спора, в т.ч. и дали доказателствата в тази насока са достатъчни относно пълното доказване, е недопустимо да се извърши в производството по чл.288 ГПК, тъй като касае обосноваността на решението.
Въпросите, поставени във връзка с доказването на правото на собственост върху автомобила от страна на ищеца по делото, касаят фактите по спора. Това е така, тъй като съдът е приел за установено по делото, че между продавача и ищеца е сключен валиден договор за продажба на автомобила, като собствеността върху него е преминала върху ищеца по делото. В тази насока са обсъдени доказателствата /писмени и гласни/, като съдът е приел за доказан фактът на сключването на договора, както и посочената в него дата за достоверна.
Отново следва да се подчертае, че съгласно разпоредбата на чл.295 ГПК, правните въпроси относно допустимостта на касационното обжалване следва да са във връзка с произнасянето на въззивния съд при новото разглеждане на спора, с оглед указанията на ВКС с решението, с което се отменя решението на въззивния съд при първото въззивно разглеждане на въззивната жалба. В тази насока възраженията и доводите в касационната жалба относно непълнота на доклада на първоинстанционния съд санеотносими, доколкото подобни възражения не са правени във въззивната жалба при първоначалното разглеждане на спора, не са били предмет на обсъждането от касационния съд при първото касационно обжалване, респ. не са констатирани и нарушения в тази насока от касационния съд с решението, с което се отменя решението и делото се връща за ново разглеждане, с указанията, дадени в него и по които въззивният съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение.
Поставя се процесуално правен въпрос, свързан със задължението на съда да установи правото на собственост върху автомобила, факт, върху който се основава правото на ищеца да претендира обезщетение. Съдът не е отрекъл това свое задължение в мотивите си, напротив, приел, че правото на собственост върху автомобила е принадлежало на ищеца по делото, като в тази насока е обсъдил събраните по делото доказателства. Така поставен, въпросът цели преразглеждане на фактите и се сочат други фактически изводи, различни от тези на въззивния съд, т.е. прави се оплакване по съществото на спора, относно необосноваността на решението, проверката на което не е допустимо да се извършва в настоящото производство.
По отношение на т.н. „дарение”, за което се твърди че е в изпълнение на нравствен дълг, не се сочат правни въпроси, относими към извода на съда относно формата на сключването на този договор.
Останалите доводи на касатора, направени в изложението на основанията относно допустимостта на касационното обжалване касаят отново спора по същество, с твърдения за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон или поради наличието /според касатора/ на процесуални нарушения, които твърдения са неотносими към производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания за допускането на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответникът по касационната жалба следва да се присъдят сторените разноски, в размер на 500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и защита.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №240/05.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 260/2017 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. И. Б. от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица], офис център 1, ет.2, офис 11 да заплати на Г. Й. Г. съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2 сумата 500 /петстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.