О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1187
гр.София, 24.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5009/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на А. Е. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2984 от 30.04.2014 г. по гр.д.№ 1350/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 39289/ 2013 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 40/ 19.07.2013 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител управление „Правно”, и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 052 лв.
Жалбоподателката моли обжалването да бъде допуснато по материалноправния въпрос условие ли е за упражняване на правото на работодателя по чл.328 ал.2 КТ наличието на нова бизнес програма в сключения договор за управление на предприятието. Счита, че този въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата като поддържа, че поставеният въпрос е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд приел, че ищцата е заемал длъжността „ръководител управление „Правно” в ответното дружество въз основа на трудов договор. Между страните няма спор по въпроса дали тази длъжност се явява ръководна, както и по въпроса сключен ли е договор за управление на предприятието и извършено ли е уволнението в деветмесечния срок. Спорът се свежда до това, дали има поставена бизнес-задача към представляващия, назначен с този договор и дали тя е съответна, за да бъде упражнено правото по чл.328 ал.2 КТ. Въззивният съд посочил, че сключеният договор е мандатен, че с него ответното дружество натоварва физическо лице да управлява и представлява предприятието му, както и да изпълни бизнес-програмата за периода 2012 – 2014 г., към която договорът изрично препраща като неразделна част от него. Въз основа това е изведено, че има възлагане на управлението при поето задължение за осъществяване на конкретна бизнес – програма, поради което правото по чл.328 ал.2 КТ е възникнало и упражняването му е законно.
При тези мотиви на въззивната инстанция поставеният от жалбоподателката правен въпрос не обуславя въззивното решение. Този въпрос би бил релевантен при направен от инстанцията по същество извод, че за упражняване на правото по чл.328 ал.2 КТ не е необходимо наличието на бизнес – програма. Въззивният съд обаче не е дал такова разрешение. Той не e разглеждал въпроса за значението на липсата на бизнес – програма, защото от фактическа страна е приел, че такава е имало и че договорът за възлагане на управлението изрично я посочва като неразделна част от него. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. При решаване на въпроса за допускане на касационното обжалване се контролират само правните му разрешения, доколкото касаторът е релевирал относим правен въпрос във връзка с тях. В конкретния случай единственият формулиран от жалбоподателката правен въпрос няма отношение към правните изводи в обжалваното решение и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд приема, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2984 от 30.04.2014 г. по гр.д.№ 1350/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: