О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1187
София, 04.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 580/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. И. от [населено място] чрез адв. Н. П. против решение № 551/29.12.2010 год. по гр.д. № 703/2009 год. на Врачанския окръжен съд , с което е потвърдено решение № 205/28.07.2009 год. по гр.д. № 108/2009 год. на Районен съд [населено място] в частта за вината, за родителските права , режима на личните отношения с малолетното дете и издръжката, както и в частта за фамилното име на съпругата след развода.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Според касаторката съдът неправилно е приел, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по нейна вина, като не са отчетени доказателствата за вината на съпруга Ц. Г. И..Неправилно също така, родителските права на роденото от брака малолетно дете, са предоставени на бащата като не са отчетени интересите на детето . Счита, че разп. на чл. 53 СК / Д.в. бр. 47/23.06.2009 год., в сила от 01.10.2009 год./ и дава възможност след развода да запази фамилното име на съпруга, което не е съобразено с решението на въззивния съд. С оглед на това моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което бракът да бъде прекратен по вина на съпруга Ц. И., родителските права върху детето Н. Ц. И. да се предоставят на нея , както и да запази брачното си фамилното име И..
Ответникът по касационната жалба Ц. Г. И. не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче предвидените от закона условия за допустимост на касационното обжалване.
С представеното по делото изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване , обозначено като „Становище” , се навеждат доводи, сочещи на вероятна недопустимост на обжалваното решение. Твърденията си за наличието на този порок ,касаторката обосновава с обстоятелството за висящи дела в република Италия за ангажиране наказателната отговорност на бащата във връзка с отвличането на детето Н. И. , които според нея имат преюдициално значение за решението относно вината за разстройството на брака и родителските права.Позовава се на Регламент № 2201/2003 год. на С. и чл. 147 ГПК.Представя решения на № 1780/15.02.2010 год. по гр.д. № 5369/2009 год. Бургаски районен съд , № 84/24.09.2010 год. по гр.д. № 243/2010 год. Оряховски районен съд и № 284/21.12.2009 год. по гр.д. №703/2009 год. Самоковски районен съд.
С ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. №1/2009 год. на О. се възприе становището, че вероятната недопустимост или нищожност на обжалваното въззивно решение представлява самостоятелно основание / извън посочените в чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК / обуславящо допустимост на касационното обжалване, за което съдът следи служебно. С оглед на това, ако решението е вероятно нищожно или недопустимо , касационното обжалване следва да се допусне дори и без изрично позоваване на това основание от страна на касатора.
Обжалваното решение би било недопустимо, ако е обусловено от разрешаването на друг правен спор, който има преюдициално значение и съдът не постанови спиране на делото до приключване на преюдициалния спор / чл. 229,ал.4 ГПК/ .В случая обаче наличието на такъв преюдициален спор , който да обуславя правилността на обжалваното решение не може да се установи, доколкото представените в тази връзка доказателства са на италиански без превод на български език, каквото е изискването на чл. 185 ГПК.
Същевременно извън доводите за евентуална недопустимост на решението, касаторката не формулира процесуалноправен или материалноправен въпрос, , който да е бил предмет на разглеждане във възивното решение и който да е бил разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото съгласно разпоредбата на чл. 280,1ал.1, г.1,2 и3 ГПК,очертаваща предпоставките за достъп до касационно обжалване. Останалите наведени в представеното „Становище” доводи представляват оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части, които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
С оглед на това не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 551/29.12.2010 год. по гр.д. № 703/2009 год. на Врачанския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: