O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1188
София, 10.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 879 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 3893/ 22.04.2010 год., заявена от Т. „О. 97”[населено място], представлявана от Председателя Г. П. , приподписана от адв.М.Х.- АК Х. срещу въззивно Решение Nо 41 от 10.03.2010 година по гр. възз. д.Nо 229/2009 година на Хасковския окръжен съд .
С посоченото решение , въззивният съд е отменил Решение Nо 31 от 25.04.2008 година на Свиленградския районен съд, постановено по гр.д. Nо 166/2000 година и вместо него е постановил ново решение , с което 1./ е отхвърлил предявения от Т.’О. 97”[населено място] срещу „П. „ ООД[населено място] , на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ положителен установителен иск да се признае за установено по отношение на [фирма][населено място] , че Т. ‘О. 97 „[населено място] е правоприемник на Т. ”О.”[населено място], регистрирана на 18.06.1959 година в регистъра на кооперативните дела на РС Свиленград, 2./ е отхвърлил заявения от Т.’О. 97”[населено място] срещу [фирма][населено място] ревандикационен иск по чл. 108 ЗС на следните недвижими имоти – УПИ пл. Nо 1503 кв. 79 по плана на[населено място] от 1993 година , с площ от 663 кв.м., парцел I от кв. 172 по плана на града от 1993 година с площ от 3 709 кв.м., парцел I от кв. 170 по плана на града с площ от 2 842 кв.м., ведно с построената в него сграда- цех ”В.”;парцел V от кв. 170 по плана на града с площ от 1 710 кв.м., заедно с построената в него сграда- цех „Б.”, както и на описаните движими вещи в цеховете „Д. п.”,”Б.”, „Р.”, „О. к.”, в склад „Ш.” и др. 3./ е отхвърлил предявеният равандикационен иск срещу К. Г. Д. и Ц. Г. Д. на следния недвижим имот- парцел I в кв. 170 по плана на[населено място] от 1993 година с площ от 2 842 кв.м., заедно с построената в терена масивна сграда- цех „Вулканизация” и 4./ е прекратил исковото производство по заявените от Т. ‘О. 97„[населено място] срещу Т.”О.”[населено място] положителен установителен иск за признаване на правоприемствено правоотношение и ревандикационните искове по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото касаещи изводите, че вписаната през 1993 година кооперация, първоначален ответник по иска , има качеството на „възстановена кооперация „ по см. на § 1 от ДР на ЗК и на представените писмени доказателства , свързани с установяване действителния членския състав на бившата кооперация „О.” от 1959 година, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което жалбоподателят Т.”О. 97”[населено място] мотивира допустимостта на касационното обжалване на основание по см. на чл. 280 ал.1 т.1 /2/ и т.3 ГПК, поддържайки , че с въззивното решение съдът се е произнесъл по делото в противоречие с практиката на ВКС- представено в Решение Nо 1891/06.01.1995 година по гр.д. Nо 2460/1993 година на ВКС-IV отд., тъй като ” казусът , разгледан от Хасковския окръжен съд е идентичен с този по цитираната съдебна практика”. Поддържа се и довод, че „предмета на делото е значим за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като засяга много хора и съществени обществени отношения”.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. по иска по чл. 108 ЗС , при данни за пазарната стойност на имотите.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1/2 /и т.3 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с практика на съдилищата и поради необходимост от произнасяне , което би довело до уеднаквяване практиката на съдилищата и за развитие на правото.
В изложението липсва формулиран въпрос и само на това чисто формално основание касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като ВКС не може да извърши вменените му задължение по преценка дали е налице противоречие между постановения от окръжния съд съдебен акт и този , който е представен като практика или кой е въпроса , по който ще се уеднаквява практиката на съдилищата и ще се развира правото .
С разясненията на ТР 1/2009 ОСГКТК ВКС изрично се прие, че липсата на конкретно формулиран процесуално-правен или материално-правен въпрос, обусловил изхода на конкретния правен спор,не дава възможност на касационната инстанция да констатира евентуалната допустимост на исканото касационно обжалване в производството по чл. 288 ГПК. С цитираното тълкувателно решение изрично се сочи , че не решението на въззивния съд следва да е в противоречие с друго посочено , влязло в сила, решение на съдилищата/ без значение на кои по степен съд/, а само основен- обуславящ изхода на правни спор по делото, точно и конкретно формулиран въпрос, обусловил изхода на спора въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , ако е в противоречие с практиката- задължителна или такава на съдилищата , или не е обхванат от съдебната практика, може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
Ако условно би се приело , че основният правен проблем по посоченото решение Nо 1891/ 2005 година и това , чието касационно обжалване се иска ,касае законовите предпоставки и законовите критерии за т.н. „ възстановена кооперация „, то исканата селекция не може да бъде извършена поради липсата на противоречие на въззивното решение с посоченото такова от гл.т. на обобщените законови критерий.спорният въпрос по делото е фактически- а именно коя от двете регистрирани кооперации има членски състав, отговарящ на критерия „бивши членове и техните наследници”, а доколкото има неправилна преценка на доказателствата , то този порок може , при допуснато касационно обжалване , да обуслови отмяна на обжалваното решение в рамката на касационната проверка по съществото на спора.
Доколкото основния мотив на второинстанционния съд да не се уважат заявените установителен и ревандикационни искове , касае липсата на доказателства за правоприемство между регистрираната през 1959 година Т. О. ”[населено място] и ищеца Т. „О. 97 „[населено място] , като новоучредена кооперация , а не такава възстановила дейността си в рамките на предмета на заявения установителен иск, соченото решение Nо 1891/1995 година не може да се приеме за база на съпоставка , тъй като съдът е приложил материално – правната норма на § 27 от ПЗР на ЗИДЗК от 2007 година във и § 1 от ДР на ЗК/, а цитираното решение касае съдебна практика по приложение на по-стари законодателни разрешения
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1/2/ и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо жалба вх.Nо 3893/ 22.04.2010 год., заявена от Т. „О. 97”[населено място], представлявана от Председателя Г. П. , приподписана от адв.М.Х.- АК Х. срещу въззивно Решение Nо 41 от 10.03.2010 година по гр. възз. д.Nо 229/2009 година на Хасковския окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: