О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1188
гр.София, 24.10.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 3951/ 2014г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.03.2014г. по гр.д.№4034/2013г. на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на делото.
Ответникът О. И. П., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор, поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционото решение, е уважил предявения от О. И. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил иска до пълния му размер от 50 000 лева.
Установено е по делото, че в печатно издание на вестник „У.” брой 44 от 29.10 – 04.11.2011 г. е публикувана статия „А. П. и брат му лапнаха 1 милион по С.”, към която е поставена и снимка на О. И.. Съдът е счел, че от изложението в статията е видно, че са направени твърдения за източването на европейски фондове от мафиотска банда, което било извършено при използване на служебно положение от нейния тартор и се споменава „братът на А. П.”. Посочено е, че са изложени и твърдения, че финансирането с пари от С. е незаконно, а полученият 1 милион следва да бъде върнат от О. И. .От съдебно-счетоводната експертиза по делото е установено, че печатното издание на вестник „У.”, бр.44 е било разпространено с тираж 135 700 броя. Прието е, че от доказателствата по делото – копия от медицинска документация и заключение на съдебнопсихиатрична експертиза, може да се направи извод за настъпване на остра стресова реакция, последвано от болестни смущения в психиката на О. И. от разпространената публикация, в продължение на около два месеца. От изводите на съдебния експерт и свидетелски показания е прието за установено, че О. И. е бил много засегнат от написаните „долни лъжи” и дори имал здравословни проблеми, след публикуването на материалите се е променило коренно поведението на ищеца и емоционалното му състояние
Прието е, че до приключване на делото не е установено констатациите на автора на статията за незаконно финансиране на фирмата на ищеца, използването на служебното положение на неговия брат за получаване на субсидия по С. или наличие на законово основание да се върнат парите от получената финансова помощ, поради което съдът е счел, че обстоятелства от публикацията не са подкрепени от нито едно доказателство, и в печатното издание на ответника своеволно са направени предположения и изводи, както от роднинската връзка, така и от дейността на ищеца, с които той е злепоставен по недопустим начин пред неограничен кръг от хора.
Изложени са съображения, за това че съгласно чл.49 ЗЗД, отговорността за вреди от публикуване на статии и материали съдържащи обидни или клеветнически квалификации за посочените в тях лица, обективно произтича от качеството работодател на печатното издание, което разпространява информация в свой или чужд интерес. Прието е, че в случая, публикуваната статия във вестник „У.” не отразява обективно съществуващи обстоятелства, а единствено субективно интерпретиране на фактите, злепоставящо ищеца и накърняващо неговото достойнство и професионални качества. Посочва се, че публикацията във вестника, предмет на спора, безспорно внушава негативно отношение срещу О. И. и е предизвикала видима промяна в емоционалното му състояние, което било последвано от здравословни проблеми.
При изложените съображения съдът е счел, че по делото е установено противоправното поведение на авторите на статията и вредите, които са причинили на ищеца, при упражняване на тяхната професионална дейност.
При доказване на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, съдът е определил по справедливост размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл.52 ЗЗД. Прието е, че ищецът- ответник по жалба се е ползвал с престиж и работата му изисква професионализъм и авторитет, които са уронени пред обществото, поради което с оглед на общоприетия критерий за справедливост, съдът е определил обезщетение в размер 30 000 лева. При определяне на този размер на обезщетение, съдът е взел предвид заключението на вещото лице от съдебнопсихиатричната експертиза за външните проявления в здравословното и емоционално състояние на ищеца, както и интензитета на засягане на личното му достойнство, с оглед на което претенцията до пълния предявен размер от 50 000 лева е отхвърлена като неоснователна.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: представлява ли противоправно поведение изразяването на негативни оценъчни съждения в печатно издание, какви са критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от деликт. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Представя решение от 09.06.2010г. по гр.д.01438/2009г., ІІІг.о. на ВКС, в което е прието, че за всеки отделен случай се преценява дали конкретно изказвания или публикация не обективират и твърдение за конкретен злапоставящ факт, решение от 06.03.2012г. по гр.д.№1376/2011г.,ІV г.о.на ВКС, в което е прието, че негативните оценки за определена личност не пораждат отговорност , ако не засягат достойнството и личността, решение от 29.01.2010г. по гр.д.№92/2009г.,ІІІ г.о. на ВКС, в което се посочва, че във всеки случай съдът следва да прецени превишени ли са пределите на правото да се изразява мнение и на свободата да се дава оценка на публични личности за дейността им,както и решения на наказателна колегия на ВКС, които не са от значение при преценка допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси. На въпросите свързани с предпоставките, при наличие на които може да се носи отговорност по чл.49 ЗЗД, съдът е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС. Същата е изразена както в посочените от жалбоподателя решения, така и в П№9/1966г. ПВС, № 7/1958 г., №4/1961 г. и № 17/1963 г. на ПВС, в които се приема, че по иск с правно основание чл.49 ЗЗД вина се търси не у този, който е възложил работа, а у този, който я изпълнява. Прието е, че границите на отговорността по по чл.49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата – в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането.
По отношение на въпроса какви са критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от деликт също не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на печатното издание. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
На основание чл.78, ал.2 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1500лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.03.2014г. по гр.д.№4034/2013г. на АС София.
Осъжда [фирма] да заплати на О. И. П. сумата 1500 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: