О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1188
София, 25.10.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №605 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Ж. Д. от [населено място], срещу решение от 07.03.2012г., постановено по в.гр.д. №9/2012г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 09.11.2011г. по гр.д.№5217/2011г. на Старозагорски районен съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.19, ал.1 ЗГрР.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Община – [населено място] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Г. Ж. Д. иск за промяна на собственото й име от Г. на Галена.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Изложени са съображения за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат разгледани в производството по допускане на касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, но не сочи и не представя съдебна практика на ВКС, респ. практика на съдилищата като доказателство за противоречива съдебна практика. Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГрР /изискваща важни обстоятелства да налагат промяна на името/ не е неясна, непълна или противоречива, и по приложението й има съдебна практика, /такава е посочена и в обжалваното решение/, която не се нуждае от промяна.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11.11.2011г., постановено по в.гр.д. №784/2011г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: