4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1189
Гр. София, 10.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Зоя Атанасова
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Елса Ташева
гражданско дело № 651/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на З. М. А. от с.Ъглен, Л. област против решение № 12 от 15.01.2010 г. по гр.дело № 520/2009 г. на Л. окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 24.07.2009 г. по гр.д.№ 87/2009 г. на Районен съд Луковит.
Касаторката се позовава на общото основание за допускане на касационно обжалване, регламентирано в процесуалната разпоредба на чл.280 ал.1 ГПК, без да посочи конкретна хипотеза, съгласно т.1, т.2 или т.3 от същата норма, считайки, че въззивното решение като цяло противоречи на съдебната практика на ВКС, изразена в цитираните в изложението съдебни актове. Поддържа се и твърдението, че всички въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, свързани с активната и пасивна легитимация на страните са процесуално недопустими, без да се позовава на аргументи в този смисъл. Касаторката счита също, че решаването на конкретния казус ще доведе до уеднаквяване на практиката на съдилищата по прилагане на процесуалния закон, относно въпроса, във всички ли случаи иска по чл. 537 ал.2 ГПК може да се предяви наред с иска по чл. 108 ЗС, по отношение на съпоставяне на двата института и пределите им на прилагане. Цитират се съдебни актове по гр.дело № 3960/2007 г. на ІІІ г.о. ВКС, решение № 1167 по гр.дело № 3355/2007 г. на ІV-то г.о., решение № 1049 по гр.дело № 5016/2007 г. на V-то г.о. ВКС и решение № 418 по гр.дело № 706/2003 г. на ІІ-ро г.о. ВКС.
Ответниците по касационната жалба А. А. А., С. А. А., Е. А. А. последният представляван от своята майка и законна представителка З. М. А., всички от с.Ъглен, община Л., И. Х. Т. от с.село, М. Ц. Д. от с.Сава, община Д. и Ю. Ц. Й. от гр.Варна не изразяват становище по основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част и ги намира за неоснователни по следните съображения: от съдържанието на изложението, приложено към касационната жалба, на основание чл.284 ал. 3 т. 1 ГПК не може да се изведе правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и да се квалифицира някое от основанията, регламентирани в чл.280 ал.1 т.1,2 или 3 ГПК от твърденията на касаторката, както и от сочените от нея факти и обстоятелства в касационната жалба.
Единствено поставеният от касаторката въпрос, изразяващ се в доколко „иска по чл.537 ал. 2 ГПК може да се предяви напред с иска по чл.108 ЗС по отношение на съпоставяне на двата института и пределите им на прилагане” може да определи основание, относимо към разпоредбата на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, но касаторката не поддържа становище, че двете норми, поради неточното им прилагане е създало правило, различно от установеното в закона. Нещо повече, в цитираното от касаторката решение № 418 по гр.дело № 706/2003 г. на ІІ-ро г.о. ВКС, произнасяйки се по въпроса за активно легитимираната страна да иска отменяване или изменяване на един нотариален акт, постановява , че такъв иск по чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ сега чл.537 ал. 2 ГПК /нов/ принадлежи само на трети лица по акта, каквито в настоящия казус са ищците. И. Т., М. Д. и Ю. Й.. Ищците, предявявайки ревандикационния си иск срещу ответниците, една от които е касаторката по настоящето производство са оспорили правата на праводателката на ответниците В. Х. В., които им е прехвърлила, по силата на сключената между тях сделка, с нот.акт № 191/17.05.2004 г. и на същата дата е заявила искане за издаване на нот.акт за придобити от нея права по наследство и давност в размер на 6/8 ид.ч. Издадения по обстоятелствена проверка нот.акт № 188/17.05.2004 г. и проведеното охранително производство установяват, че В. Х. В. е единствен заявител с конкретни права, който е участвал в охранителното производство. Нейните права, като съсобственик на имота с идеални части 6/8, са оспорени от неучастващите в охранителното производство лица М. Й. и Ю. Й., които са трети лица и затова са активно легитимирани в настоящия процес, да предявят наред с иска по чл. 108 ЗС и претенция за отменяване, респ. изменяване на издадения констативен нот.акт № 188/2004 г., който им накърнява притежаваните от тях права, ето защо първоинстанционният съд се е произнесъл по допустимото им искане. В този смисъл и на основание чл. 537 ал.2 ГПК касационната практика е единна, което се потвърждава и от цитираното от касаторката решение, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 12/15.01.2010 г. по гр.дело № 520/2009 г. на Л. окръжен съд, в частта с която е оставено в сила решение № 83/24.07.2009 г. по гр.дело № 87/2009 г. на Районен съд Л., по касационната жалба на З. М. А. от с.Ъглен, област Л., с вх. № 1918/19.02.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: