5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1189
София,12.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 474 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 590 от 13.12.2011 година, постановено от Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 588/2011 година е потвърдено решение № 170 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 25/2010 г. на Хасковски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, предявен от Г. С. Н. от [населено място] против Т. Х. Б., Д. Я. Б. и А. Г. М., всички от [населено място], за прогласяване недействителност на договор за покупко-продажба на ? ид. част от поземлен имот, находящ се в [населено място] с площ от 5218 кв.м.. В решението е прието за установено, че ищецът е кредитор на ответника Т. Х. Б. за парично вземане от 68000 лева, дадени в заем с падеж на задължението 15.02.2008г.; че за вземането си ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, издаден в производство по чл. 417 ГПК, въз основа на който е било образувано изпълнително дело и насрочен опис на имущество на длъжника. Прието е за установено, че с договор за покупко-продажба от 12.08.2009 г., ответниците Т. Х. Б. и Д. Я. Б. са продали на третия ответник А. Г. М. собствен недвижим имот, притежаван в съпружеска имуществена общност, съставляващ поземлен имот в [населено място] с площ от 5218 кв.м. за сумата 30000 лева при данъчна оценка на имота 56811 лева и пазарна стойност към датата на сделката 156510 лева. В същия период, на 06.08.2009 г. ответниците Т. и Д. Б. са се разпоредили и с останалото си имущество – на 06.08.2009 г. са продали на [фирма], представлявано от управителя Д. Б. поземлен имот в [населено място], а на 14.08.2009 г. са дарили на сина си Х., роден 2007 г. земеделски земи в землището на [населено място]. При така установените факти, въззивният съд е приел, че са установени всички факти, обуславящи извод, че извършената разпоредителна сделка уврежда кредитора, намалявайки възможността за удовлетворяването му, поради което следва да бъде прогласена за недействителна по отношение на ищеца на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД. Приел е, че знанието на длъжника за увреждането е несъмнено установено, както е установено и знанието на третото лице купувач, участвал в разпоредителната сделка с уговорка за обратно прехвърляне на имота. Възражението, че длъжникът разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора е прието за неоснователно, предвид липсата на доказателства за реалното му съществуване.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Д. Я. Б.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че по въпросите увреждаща ли е кредитора разпоредителна сделка, когато длъжникът разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване на вземането и трябва ли да бъде установено знание за увреждането от третото лице, придобило имуществото по възмездна сделка, решението е постановено в противоречие с решение № 345 от 03.05.1999 година по гр.д. № 36/1999 година на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение; решение № 2771 от 26.10.1978 година по гр.д. № 1769/1978 година на Първо гражданско отделение на Върховния съд и решение № 428 от 08.05.2009 г. по гр.д. № 2489/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Касационна жалба против въззивното решение на Пловдивски апелативен съд е постъпила и от А. Г. М.. Поддържа се, че по въпросите следва ли съдът да преценява доказателствата по делото в тяхната съвкупност; да обсъди свидетелските показания, наред с писмените доказателства, изхождайки от правилата на логиката, както и да прецени възможната заинтересованост на свидетеля, излагайки съображения защо счита показанията на даден свидетел за недостоверни, решението е постановено в нарушение на т. 12 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. ОСГК ВКС; на т.1 и т.4 от ППВС № 7 от 27.12.1965 г.; на т. 8 от ППВС № 6 от 21.02.1979 г.; на т.8 и т.9 от ППВС № 1 от 26.09.2001 г.; решение № 536 от 26.09.2001 г. по гр.д. № 741/2000 г. ВКС и решение № 70 от 03.11.1980 г. по гр.д. № 65/1980 г. ОСГК ВКС. Поддържа се, че въпросът доколко постановките на посочените атове на Върховния съд са относими към редът на въззивно обжалване по действащия процесуален закон е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи за постановяване на решението в противоречие с практиката на съдилищата по въпроса кои факти определят извод за знание за увреждане от третото лице, купувач по сделката и трябва ли увреждащото действие да е съзнавано и целено от третото лице към момента на сключване на сделката. В подкрепа на този довод са приложени решения на Върховния касационен съд: Тълкувателно решение № 25 от 25.05.1969 г. по гр.д. № 23/1969 г. ОСГК; решение № 776 от 25.09.2001 г. по гр.д. № 195/2001 г. на ІІ г.о.; решение № 1698 от 18.05.1959 г. по гр.д. № 2697/1959 г. І г.о.;решение № 424 от 08.05.2001 г. по гр.д. № 990/2000 г. ІІ г.о.; решение № 635 от 06.10.2008 г. по гр.д. № 268/2008 г. ІІ т.о. и решение № 97 от 02.06.2011 г. на ТК на ВКС.
Въззивното решение на Пловдивски апелативен съд е обжалвано и от Т. Х. Б.. Поддържа се, че въпросът налице ли е знание за увреждане интересите на кредитора от длъжника продавач и купувача при липса на преки и непосредствени доказателства, които го установяват е разрешен в противоречие с решение № 940 от 08.01.2010 г. по гр.д. № 1618/2008 г. на ІІІ г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба Г. С. Н. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд.
Не е налице твърдяното нарушение на задължителната практика на Върховния касационен съд по въпросите следва ли съдът да преценява доказателствата по делото в тяхната съвкупност; да обсъди свидетелските показания наред с писмените доказателства, изхождайки от правилата на логиката, както и да прецени възможната заинтересованост на свидетеля, излагайки съображения защо счита показанията на даден свидетел за недостоверни. В съответствие с чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по всички въведени с въззивните жалби оплаквания относно преценката на свидетелските показания, излагайки мотиви защо дава вяра на показанията на свидетелите, установяващи знание у третото лице, купувач на имота за действителната причина за прехвърлянето и не възприема показанията на свидетелите, които въвеждат твърдения, че са осъществили връзка между страните по сделката – твърдения, опровергани от обясненията на ответника, купувач по сделката и свидетелите, установяващи близките му трайни отношения с длъжника.
Въведения в касационната жалба на А. Г. М. теоретичен въпрос доколко постановките на т. 12 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. ОСГК ВКС; на т.1 и т.4 от ППВС № 7 от 27.12.1965 г.; на т. 8 от ППВС № 6 от 21.02.1979 г.; на т.8 и т.9 от ППВС № 1 от 26.09.2001 г.; решение № 536 от 26.09.2001 г. по гр.д. № 741/2000 г. ВКС и решение № 70 от 03.11.1980 г. по гр.д. № 65/1980 г. ОСГК ВКС са относими към редът на въззивно обжалване по действащия процесуален закон не съставлява въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не е обуславящ изхода на делото. Доколкото въпросът е свързан със задълженията на въззивната инстанция за контрол на първоинстанционното решение, то както бе посочено, обжалваното решение е постановено след констатация за валидност и допустимост на решението на Хасковски окръжен съд, както и за правилността му с оглед въведените във въззивните жалби оплаквания.
Неоснователен е и доводът за наличие на противоречива практика по въпроса увреждаща ли е кредитора разпоредителна сделка, когато длъжникът разполага с достатъчно имущество за удовлетворяване на вземането. Съгласно установената практика по приложението на чл. 135, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът разполага с имущество, от което кредиторът може да се удовлетвори по същия начин и без затруднение, разпоредителната сделка не е увреждаща. В съответствие с тази практика, в който смисъл са и приложените решение № 2771 от 26.10.1978 година по гр.д. № 1769/1978 година на Първо гражданско отделение на Върховния съд и решение № 428 от 08.05.2009 г. по гр.д. № 2489/2008 г. на Софийски апелативен съд, въззивният съд е приел, че процесната сделка е увреждаща, тъй като длъжникът не разполага с друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори без затруднение. Приел е, че през месец август 2009 г., преди провеждане на принудителното изпълнение, длъжникът се е разпоредил с всички свои имоти, а представените записи на заповед, изходящи от трети лица с настъпил през 2009 година падеж не удостоверяват наличие на имущество, от което кредиторът да се удовлетвори без затруднение, така, както би могъл да се удовлетвори от цената на притежаваните от длъжника имоти.
В съответствие с установената практика, израз на която са и приложените към касационните жалби съдебни решения, са разрешени и въпросите трябва ли да бъде установено знание за увреждането от длъжника и третото лице, придобило имуществото по възмездна сделка; кои факти определят извод за знание за увреждане от третото лице, купувач по сделката; трябва ли увреждащото действие да е съзнавано и целено от третото лице към момента на сключване на сделката и налице ли е знание за увреждане интересите на кредитора от купувача при липса на преки и непосредствени доказателства. За да приеме, че сделката е увреждаща кредитора, съдът е изхождал от доказателствата, че длъжникът е знаел за съществуване на вземането от момента на възникването му; че третото лице приобретател по възмездната сделка също е знаело за увреждането, както и че тези факти са установени по безсъмнен начин от доказателствата по делото, в т.ч. от показанията на свидетели, имащи непосредствени впечатления от отношенията на ответниците и обясненията на третото лице купувач, съпоставени с продажната цена на имота по атакуваната сделка, явяваща се многократно по-ниска от реалната пазарна цена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направени в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 600 лева, съставляващи изплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 20.02.2012 г. с адвокат С. Ф. М. от Пловдивска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 590 от 13.12.2011 година по гр.д. № 588/2011 година на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. Х. Б. с ЕГН [ЕГН], Д. Я. Б. с ЕГН [ЕГН] и А. Г. М. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място] да заплатят на Г. С. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата 600 (шестстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: