О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1189
гр.София, 24.10.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател ВЕСКА РАЙЧЕВА:
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4093 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.03.2014г. по гр.д.№25/2014г., с което ОС Монтана е уважил частично иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят – А. М. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът – З. Б. И., , в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил частично първоинстанционното решение, е уважил предявения от А. М. против З. Б. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 8504,99 лева, уважил е възражение за прихващане на З. Б. за сумата 6 801 лева, отхвърлил е иска по чл.59 ЗЗД до пълния му размер от 13 200 лева и възражението за прихващане до сумата 7500лева.
Установено е по делото, че на 01.11.2004 г. З. Б. и съпруга й се настанили в процесното жилище, допуснати от М. М., легитимиращ се към онзи момент като собственик, и извършили ремонт. Прието е, че с влязло в сила решение по гр.д.№170/2004г. на РС Монтана е унищожен договор от 09.08.2002г., по силата на който А. М. е продал на П. Х. процесния апартамент в [населено място], който последния с последващ договор е продал на М. И.. Прието е, че след унищожаване на първия договор правата по втория са непротивопоставими на действителния собственик А. И..
Въззивният съд е счел, че З. Б. е била държател на жилището и тя е ползувала чужд имот без съгласието на действителния собственик и се е обогатила за негова сметка, тъй като го е лишила от възможнст той сам да ползува жиблището. Приел е, че предявеният иск по чл.59 ЗЗД е основателен и я е осъдил да заплати на ищеца-жалбоподател сумата 8 504,99 лева вземайки предвид заключение на съдебно-оценителна експертиза.
Съдът е счел за основателно възражение на З. Б. за погасяване по давност на иска за присъждане на обезщетение за периода от 01.11.2004г. до 07.06.2007г.
Прието е, че ответницата по иска и по жалба може да претендира направените от нея необходими разноски за поддържането на веща, които въз основа на заключение на съдебно-оценителна експертиза съдът е определил на 6801лева и в този размер е уважил възражението й за прихващане.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните, всички докадзателства и обстоятелства по делото, допустимо ли е за разглеждане възражение за прихващане, направено от държател, кой е началния момент, от който тече погасителна давност за вземане за подобрения, допустимо ли е съдът да направи прихващане на насрещни вземания без да има направено искане от ответника. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора, решение от 27.10.2011г. по гр.д.№1857/2010г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът следва да прецени всички доказателства по делото, решение от 18.05.2010г. по гр.д.№1338/2009г., ІVг.о. на ВКС за задължението на съда да изложи мотиви, решение от 17.06.2013г. по гр.д.01387/2012г., ІІІ г.о. на ВКС за задължението на съда да се произнесе по всички възражения, решениеот 11.02.2013г по т.д.№1090/2011г., ІІ т.о. на ВКС посочващо, че следва да се обсъдят всички доказателства и възражения, решение от 24.03.2011г. по гр.д.№354/2010г., Іт.о. на ВКС, в което е прието , че произнасянето по непредявен иск води до недопустимост, решение от 30.05.2011г. по гр.д.№26282010г., ІІ г.о на ВКС, в което е прието, че произнасяне по искане, което не е заявено води до процесуална недопустимост на решението, решение от 09.07.2013г. по гр.1274/2013г., ІІ г.о. на ВКС, в което се посочва, че възражението за прихващане, надлежно заявено в хода на висящ процес, е допустимо и когато не е ликвидно и с влизане в сила на решението става ликвидно и изискуемо, решение от 13.12.2011г. по гр.д.№895/2010г., ІІ т.о. на ВКС за това, че съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от деня на възражението, решение от 28.05.2011г. по гр.д.№631/2010г.,ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че ефектът на прихващането ще се прояви след установяване с влязло в сила решение съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав начетвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси за това длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните, всички докадзателства и обстоятелства по делото, допустимо ли е за разглеждане възражение за прихващане, направено от държател, кой е началния момент, от който тече погасителна давност за вземане за подобрения. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, включително и посочената такава от жалбоподателя. Съдът е обсъдил всички обстоятелства по делото и всички доводи на страните и правилно е приел, че възражението за прихващане, надлежно заявено в хода на висящ процес, е допустимо и когато не е ликвидно и с влизане в сила на решението става ликвидно и изискуемо. В съответствие с практиката, изразена и в решение от 12.11.2010г.по гр.д.№1274/2009г. , І г.о. на ВКС е прието, че в хипотезата на чл. 59 ЗЗД подобрителят има право на по-малката сума измежду сумата, с която сам се е обеднил /извършените разходи за строителството/ и тази, с която собственикът се е обогатил /увеличената стойност на имота към датата на извършване на съответната строителна дейност/. В съответствие с практиката на ВКС е даден отговор и на въпроса откога тече давност за подобренията – от извършването им – ППВС №1/79 г.,т.7, когато благата преминават от едно имущество в друго.
По въпроса допустимо ли е съдът да направи прихващане на насрещни вземания без да има направено искане от ответника не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС. Този въпрос не е разрешаван от въззивният съд, тъй като в случая ответницата е направила възражение за прихващане своевремноно в отговор на исковата молба от 16.11.2012г. и същият не е от значение за изхода на спора.
На основание чл.78, ал.2 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 500 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.03.2014г. по гр.д.№25/2014г. на ОС Монтана.
осъжда А. М. И. да заплати на З. Б. И. сумата 500 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: