3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
С., 01.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 288/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на И. Б. Б. – от [населено място] срещу Определение № 4 от 07.01.2016 г. по т.д.№ 3024/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., с което е върната искова молба за отмяна на решение от 23.04.2015 г. на АС при Б. по арб.д.№ 5/2014 г., като нередовна. Жалбоподателят излага, че е бил задължен в дадения 14-дневен срок да посочи настоящ и постоянен адрес на ответника, които е посочил – изпълнил е дадените от съда указания. Счита, че чл. 38 ГПК не предвижда задължение да представи справка за настоящ и постоянен адрес на ответника, каквото задължение се съдържа в чл. 47 ал. 3 и 4 ГПК, връчване на книжа по който ред по делото не е правено. Поддържа, че без да има задължение, е взел съдебно удостоверение, за да се снабди с удостоверение за настоящ и постоянен адрес на ответника; поискал е удължаване на срока; представил е на 22.12.2015 г. удостоверения за постоянен и за настоящ адрес на ответника, а съдът е отхвърлил молбата за удължаване на срока и е прекратил делото. Въз основа на Наредба №14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни ”Население”, обосновава, че съдът е следвало да изиска служебно данни за настоящ и постоянен адрес на ответника, като е действал неправилно – не е предприел никакви действия за връчване на книжата на представените адреси, и не е изискал служебна справка за същите. Иска определението да се отмени.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок.
С обжалваното определение е върната искова молба поради неотстраняване нередовността й в дадения срок. Изложени са съображения, че след като книжата не са могли да бъдат връчени на ответника на посочения в исковата молба адрес, на който ответникът не живее, съдът е дал на ищеца указания да посочи настоящ и постоянен адрес на ответника, което последният не е сторил в дадения срок и съдът не може да зачете изпълнението им след изтичане на срока.
Определението е правилно. Прието е в постановеното от ВКС на основание чл. 274 ал.1 т.3 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Опр. №565/28.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 577/ 2009 г. на ІІІ г.о., че установената поредност в чл. 38 ГПК на връчване на призовки и съобщения: на адреса, посочен по делото; когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес; а при липса на такъв – на постоянния, е гаранция, че страните ще бъдат призовани лично. Отделно от това разпоредбата на чл. 47 ГПК съдържа последователни правила, които съдът трябва стриктно да спази, за да приложи ал.6, като установи редовност на връчването, включително чрез справка за адресната регистрация на ответника, което е необходимо, за да може съдът да провери дали регистрираният адрес – настоящ или постоянен, съвпада с този, на който е било залепено уведомлението.
От изложеното следва, че съдът не може да спази поредността, установена от чл. 38 ГПК, ако ищецът не посочи настоящ и постоянен адрес на ответника, когато книжата са върнати невръчени от посочения в исковата молба адрес, на който ответникът не живее. Безспорно в дадения срок ищецът не е изпълнил указанията за посочване настоящ и постоянен адрес на ответника, което е сторил след изтичане на срока и съдът не го е задължавал да представи справка за настоящ или постоянен адрес, а му е дал указания да посочи настоящ и постоянен адрес на ответника.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че съдът е следвало да ползва служебния достъп до базата данни на регистър „Население”, съгласно Наредба №14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни ”Население” и чрез служебна справка да узнае настоящия и постоянен адрес на ответника. В чл.5 ал. 2 от Наредбата е посочено, че за извършване на справки данните от Регистъра на населението – Национална база данни ”Население”, се предоставят само на служители, оправомощени от административния ръководител на съответния орган на съдебна власт, а в чл. 5 ал. 3 от Наредбата е предвидено, че обхватът на предоставените данни, се определя от целите, за които данните се ползват от органите на съдебната власт при изпълнение на служебните им задължения. От посочените разпоредби следва, че справки за данните, съдържащи се в Регистъра на населението – Национална База данни ”Население”, съдът следва да извършва при необходимост във връзка с изпълнение на служебните задължения, и по изключение (например при смърт на страна по делото и необходимост да се издирят наследниците и адресите им), и не може да се приеме, че съдът, ползвайки тази предоставена му от МРРБ информация в базата данни за населението, следва да отмени ищеца в задължението да посочи настоящ и постоянен адрес на ответника.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4 от 07.01.2016 г. по т.д.№ 3024/ 2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: