7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София 10.03.2017 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1499 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. Д. А., гражданин на Република Гърция, чрез процесуалния си представител, срещу определение №189 от 18.01.2016г., постановено по ч.гр.д. № 5270/2015г. на Софийски апелативен съд, гр. колегия, ІІ състав, с което е потвърдено определение от 17.8.2015г. по гр.дело № 304/2014г. на СГС, с което е прекратено като недопустимо производството по иска на жалбоподателя по чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на [фирма] – в ликвидация, [фирма], Б. П. Н. и Е. Г. А., че е собственик на 60% от капитала на [фирма], поради това, че договорите за прехвърляне на дружествени дялове от 8.07.2011г., с които Б. Н. и Е. А. се продали дружествените дялове от [фирма] на [фирма], в частта, с която са продали дяловете на А., във всеки от договорите в частта от 30% от капитала на дружеството на стойност 303 000 лв., съставляващи 3030 дяла по 100 лв. не са произвели действие поради основния принцип, че никой не може да прехвърля това, което не притежава.
Жалбоподателят иска обжалваното определение да бъде прогласено като нищожно, да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно, по подробно изложени съображения в частната касационна жалба.
По доводите за нищожност на определението формулира следните правни въпроси: 1. Нищожно ли е определение, което е подписано от двама съдии, ако законът предвижда тричленен състав?; Санира ли се липсата на подпис на член от състава, когато съдията, който не е положил подпис върху съдебния акт го подпише по късно? ; До кой момент липсата на подпис на член от състава на съда може да се санира, ако това е допустимо?; Ако след момента на постановяване на нищожен акт са извършени процесуални действия по уведомяване на страните и те обжалват акта с доводи за нищожност, възможно ли е саниране на акта след получаване на жалбата и от кой момент акта се счита за постановен?; Как се осъществява контрол върху момента на полагане на подписите от членовете на състава и изключена ли е възможността тихомълком саниране на съдебния акт, като подписите са положени след като актът е бил постановен?. По тези въпроси касаторът поддържа критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателят се позовава и на определение №224 от 8.05.2009г. по ч.гр.дело № 2070/2008г. на І гр.о.
Втората група въпроси са по правилността на постановеното от САС определение:
1. Допустимо ли е при определяне на правната квалификация на предявените искове, съдът да се позове на доводи, каквито не са въведени в исковата молба или съдът е длъжен да се съобрази с фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба?; Допустимо ли е съдът да изисква ищеца да квалифицира правото на иск?; Допустимо ли е при неправилна квалификация на иска от съда, като резултат да се реализира отказ от правосъдие? По тези въпроси се поддържа противоречие с Решение №45 от 20.04.2010г. по т.дело №516/2009г. на ІІ т.о.
2. Длъжен ли е съдът да даде защита на субективното право в обема, в който е заявена в исковата молба? По този въпрос се подвържа противоречие с решение № 246 от 14.05.2010г. по гр.дело № 344/2009г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 620 от 25.06.1993г. по гр.дело № 211/93г. на Іг.о.
3. Допустим ли е установителен иск на съдружник за установяване на собственост върху дружествени дялове, ако тези дялове са били разпределени между останалите съдружници с решение на ОС, което е отменено по реда на чл.74 ТЗ, както и ако тези дялове са продадени от съдружниците на трето лице? Поддържа се противоречие с решение №55 от 10.08.2010г. по т.дело № 464/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и ТР №8/2012г. по т.дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС. Обществените отношения налагат ли ВКС за преразгледа становището си, че продажбата на чужди права е недействителна поради нарушаване на принципа, че никой не може да прехвърли повече от правата, които притежава. Налице ли е промяна в актуалността на практиката на ВКС и следва ли да се приемат такива сделки за нищожни по смисъла на чл. 26 ЗЗД, а не на общия принцип? Възможно ли е съдружник, чиито дялове са прехвърлени от друг съдружник, без да е упълномощен за това, да защити в пълна степен правата си на собственост върху дружествени дялове, чрез иск по чл.29 ЗТР? По тези въпроси касаторът поддържа противоречие с ТР №1/2002г. на ОСТК на ВКС, решение №409/ 11.11.2013г. по гр.дело №3424/20123г. на ВКС, ІV г.о., решение №885/12.06.2002г. по гр.дело №95/2001г. на ВКС, ІV г.о., т.д. № 37/2009г. на Сливенския окръжен съд. Въпросът е мотивиран със съдебната практика, че продажбата на чужди права не прави договора нищожен, т.е. неправилно съдилищата са приели, че ищецът има правен интерес от защита на накърнените си права чрез установителния иск по чл.26 ЗЗД / за прогласяване на договорите за нищожни , поради липса на съгласие от страна на ищеца/, както и с предявяване на иск по чл.29 ЗТР, тъй като вписването на обстоятелства въз основа на нищожен договор, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.
Ответниците по частната касационна жалба [фирма] – в л., [фирма], Б. П. Н. и Е. Г. А. не представят отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.3 ГПК, което подлежи на касационен контрол при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, САС е приел, че предявеният положителен установителен иск по чл.124 ГПК е недопустим, тъй като ищецът разполага с друг иск за защита, какъвто е искът по чл.26 ЗЗД и по чл.29 ЗТР.
По въпросите за нищожност и недопустимост на определението на САС:
Следва да се отбележи, че съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК, ВКС следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания пред него съдебен акт.
Становището на настоящия състав на ВКС, ТК е следното:
С частната касационна жалба е представено ксерокопие на обжалваното определение №189 от 18.01.2016г., постановено по ч.гр.д. №5270/2015г., което е с два положени подписа на членове на състава А. П. – докладчик и С. Б.. Определението не е подписано от третия член на състава К. П..
В доктрината и в съдебната практика се приема, че нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Отговор на поставените въпроси е даден в ТР № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г. на ОСГТК, в смисъл, че обявяването на съдебното решение не е елемент от фактическия състав на валидно формираната воля на съда. Обявяването има за последица неоттегляемост на решението. В ТР е прието, че обявеното по реда на чл. 236, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебно решение, което не е подписано от съдията, който след постановяването му е избран за съдия в друг съд или е в обективна невъзможност да стори това, не е нищожно. Според мотивите на ТР, не е нищожен неподписаният от член на състава съдебен акт поради пропуск. Този пропуск може да бъде отстранен и след обявяване на съдебния акт, като препращането е към т. 15 от ППВС № 1 от 10.11.1985 г.
В случая обжалваното определение към датата на обявяването му е подписано от двама от членовете на състава, като не е отбелязана причина за неподписването му от третия член – съдия К. П.. Оригиналът на определението на стр.20 – стр.22 на делото е подписан и от третия член на състава К. П.. Налице е хипотезата на неподписан съдебен акт от член на състава към датата на обявяването му поради пропуск, поради което доводът за нищожност съдебният акт е неоснователен. Няма основание да се приеме, че поради същите факти определението е евентуално недопустимо. Определение №224 от 8.05.2009г. по ч.гр.дело №2070/2008г. на І гр.о. е постановено при друга хипотеза, а именно прогласена е нищожността на съдебен акт постановен от незаконен състав- вместо в троен състав, както предвижда закона, съдът се е произнесъл еднолично.
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
Формулираните въпроси в т.1 и т.2 не обосновават извод за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, тъй като не са съобразени с мотивите на съда за прекратяване на производството по делото по положителния установителен иск по чл.124 ГПК / иск по чл.124, ал.3 ГПК не е предявен, както се поддържа и от самия касатор/, поради което въпросът не осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. В изпълнение на чл.130 ГПК съдът е извършил проверка на исковата молба и след като е констатирал, че предявеният установителен иск за собственост е недопустим, е прекратил производството по делото. Съдът е извел недопустимост на иска от наличието на друг ред за защита на членствените права на ищеца в дружеството [фирма]. Счетено е, че доколкото прехвърлянето на дружествени дялове е способ за промяна на собствеността в капитала на търговското дружество и подлежи на вписване в търговския регистър по партидата на дружеството, защитата на ищеца е чрез предявяване на иск по чл.29 ЗТР за прогласяване на нищожност, недопустимост или несъществуване на вписано обстоятелство, като искът по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договорите за прехвърляне на дяловете на ищеца на първия ответник / с оглед на твърдението в исковата молба, че прехвърлянето е станало без негово съгласие/ , ще е обуславящ иска по чл.29 ЗТР.
Касаторът не обосновава допустимост на касационното обжалване и по допълнителен критерий, а именно по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Решение №45 от 20.04.2010г. по т.дело №516/2009г. на ІІ т.о. съдържа произнасяне по процесуалноправни въпроси за правната квалификация на иска за вземане, като спорът е дали източник на вземането е договор за влог или неоснователно обогатяване. Решение №246 от 14.05.2010г. по гр.дело № 344/2009г. на ІІ г.о. на ВКС съдържа произнасяне за задължението на въззивния съд да се произнесе по иска по който се е произнесъл първоинстанционния съд, след допуснато изменение на предявения иск по реда на чл.214 ГПК / преминаване от установителен към осъдителен иск/. В решение №620 от 25.06.1993г. по гр.дело №211/93г. на І г.о. е прието, че диспозитивнато начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, т.е. да не постановява решение плюс петитум. Нито едно от цитираните съдебни решения не съдържа произнасяне относно наличието на правен интерес от предявения иск за установяване на собственост върху дружествени дялове, като абсолютна положителна процесуална предпоставка.
По въпроса: Допустим ли е установителен иск на съдружник за установяване на собственост върху дружествени дялове, ако тези дялове са били разпределени между останалите съдружници с решение на ОС, което е отменено по реда на чл.74 ТЗ, както и ако тези дялове са продадени от съдружниците на трето лице? Поддържа се противоречие с решение №55 от 10.08.2010г. по т.дело № 464/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и ТР №8/2012г. по т.дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът е във връзка със спора, но не е обусловил решаващият извод на съда. Недопустимостта на предявения иск е обосновава с обстоятелството, че ищецът не може да постигне целяната от него защита на правата си на съдружник в [фирма].
В раздел ІІ и раздел ІІІ на ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС. е разяснено, че при всички случаи трябва да е налице правен интерес при предявяване на установителен иск по чл.97, ал.1 или ал.3 ГПК отм. или чл. 431, ал.2 ГПК отм. в посочените в решението хипотези. Допустимостта на самостоятелен установителен иск не е безусловно прогласена, а обусловена от наличието на правен интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка. Преценката за наличие на правен интерес се преценява от съда за всеки случай конкретно. Наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка, при предявяване на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е прието и в решение №133/22.11.2011г. по т.д. №17/2011г. на ВКС, ТК, Іт.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В съответствие с цитираното решение е изводът на съда, че установителният иск е допустим, само когато с установителното решение ще се постигне целения резултат и няма да се налага да се води след това друг иск. В случая дори при постановяване на положително решение по установителен иск за собственост, ищецът не може да постигне целения резултат, доколкото по партидите в търговския регистър на [фирма] и на [фирма] са вписани обстоятелства, задължително подлежащи на вписване, като прехвърляне на дружествени дялове / чл.129, ал.2 ГПК/, съдружниците и увеличение на капитала / чл.119, ал.2 във връзка с чл.115, т.3 и т.4 ТЗ/ и на това основание легитимиращи второто дружество като едноличен собственик на капитала на първото дружество. С оглед на обявеното в регистъра, ищецът има правен интерес да предяви иск, решението по който ще задължи регистърния съд да заличи вписаните обстоятелства – прехвърлянето и притежаването на всички дружествени дялове на [фирма] от [фирма]. Съгласно чл.30 ЗТР, заличаване на вписване се извършва от АП след представяне на решения по чл.29 ЗТР и други, каквито са влезлите в сила решения по чл.74 и чл.71 ТЗ. Режимът на собственост на дружествени дялове и упражняване на правата върху тях са регламентирани със специалните разпоредби на ТЗ по отношение на подлежащите на вписване обстоятелства в търговския регистър, поради което, когато се атакува сделка, с която се прехвърлят дружествени дялове, трябва да се има предвид и за действието на вписването на подлежащите на вписване обстоятелства / чл.119, ал.2 ТЗ/, за действието на вписването по отношение на третите добросъвестни лица, за действието на вписаното заличаване на обстоятелства по отношение на съдружниците в О.. В случая решението за отмяна на решенията на ОС на съдружниците от 15.09.2009г. има действие занапред за съдружниците, тъй като конститутивното действие на решението се прояви след влизането му в сила / т.3 ТР №1/2002 на ОСГК на ВКС/. Доколко съдружниците Н. и А. са добросъвестни спрямо ищеца при вземане на решението за прехвърляне на дружествените си дялове от „А. Л.” О. и сключване на договорите с първия ответник, извършени между датата на обявяване на решението по иска по чл.74 ТЗ и влизането му в сила, е въпрос на друг иск.
Посоченото като противоречива съдебна практика решение на Сливенския окръжен съд не се обсъжда, тъй като няма отбелязване да е влязло в сила. Съгласно т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива съдебна практика, какъвто не е случая. Не е в подкрепа на тезата на ищеца решение №885/12.06.2002г. по гр.дело №95/2001г. състав на ВКС, ІV г.о., което съдържа произнасяне по друг спор, а именно, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем да потърси искова защита и в зависимост от това дали да предяви положителен установителен иск или отрицателен осъдителен иск за собственост на недв. имот. В този случай не е съществувал спор, че ищецът има правен интерес за защита на претендираното право чрез предявяване на положителен или отрицателен установителен иск. В решение №55 / 10.08.2010г. по т.дело № 464/2009г. на ВКС, ІІ т.о. също е прието, че правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК е процесуална предпоставка за предявяването му, като този интерес трябва да съществува не само при предявяване на иска, но и в течение на целия процес. По конкретното дело предмет на спора са права върху дружествени дялове, които са подчинени на разпоредбите на специалния ТЗ, поради което ТР № 8/27.11.2013г. на ОСГК също не обосновава допълнителен селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. От изложеното следва, че ищецът не обосновава допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, основание за недопускане на обжалваното определение до касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС, ТК съобрази също, че състави на ВКС, ТК са имали повод да се произнесат, че установителният иск на съдружник е недопустим, когато спорното правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ищецът не може да постигне целения правен резултат с провеждането му /определение № 479 от 24.08.2015г. по ч.т.д. №829/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК и решение, по т.д. № 3170/2014г. на ВКС, ТК, Іт.о., постановено по реда на чл.290 ГПК макар и в друга хипотеза.
Останалите въпроси в т.3 са поставени по принцип, поради което не осъществяват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
В обобщение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението на САС до касационно обжалване.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 169/18.01.2016г. постановено по ч.гр.д. № 5270/2015г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, ІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: