6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 10.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.02.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело №2765 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „АЛКАДИ”ООД, гр. Черноморец, община Созопол против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІV-72 от 23.07.2018 г., по в.т.д.№ 766/2018 г., в частта, с която е потвърдено решение на Бургаския районен съд № 455 от 20.03. 2018 г., по гр.д.№5596/2017 г. за уважаване на предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕАД срещу настоящия касатор, като ответник, иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 23 742.84 лв. – сбор от частично неизплатени задължения в периода 16.04 -17.06.2015 г. за потребени ВиК услуги по доставка, отвеждане и пречистване на студена вода за водоснабден обект вилно селище „Св.Никола”, находящо се в землището на [населено място], местността „Аклади”, с абонатен № 204 529,описани в конкретни приложени по делото фактури, ведно със законната лихва върху тази сума,, считано от датата на исковата молба 02.08.2017 г. до окончателното и изплащане; обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата 975.96 лв. за периода 02.08.2017 г. -25.01.2018 г.; 5 094.01 лв.-обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главница от 24 508.80 лв. за периода 23.06.2015 г. -01.08.2017 г., заедно с деловодни разноски в размер на 1634 лева и е отхвърлена заявената при условията на субективно пасивно съединяване искова претенция по чл79, ал.1 ЗЗД за горепосочените суми срещу ответника ОБЩИНА СОЗОПОЛ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу обосноваността и процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че Община Созопол няма качеството на потребител и процесният водопровод не е публична общинска собственост, което изключва да е налице основание за ангажиране отговорността на ответното ЮЛ за заплащане изразходвана вода, отчетена по централния водомер.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, наименовано „молба”, касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле, позовавайки се на неправилни , необосновани и в противоречие с материалния закон изводи на БОС. Позовавайки се отново на въведените с касационната жалба пороци на обжалвания съдебен акт касаторът бланкетно поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Ответникът по касационната жалба – „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕАД, гр.Бургас в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за достъп до касационен контрол, излагайки подробни писмени съображения. При условията на евентуалност възразява и срещу въведените касационни основания, считайки ги за неоснователни.
Отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозирал и ответникът ОБЩИНА СОЗОПОЛ, който счита за неоснователно искането за достъп до касация, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и евентуално възразява срещу основателността на поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, в частта и по предявения иск, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 23 742.84 лв., е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В останалата и част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, на осн. чл.280, ал.3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, е приел за доказана твърдяната в исковата молба облигационна връзка между ищцовото ЕАД и ответника „АЛКАДИ”ООД и придобито от последния, по силата на обективно предоставените му услуги по см. на чл.5 и по реда на чл.6 и чл.7 от Наредба № 4/14.09.04 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните мрежи, качество на потребител на посочените в исковата молба ВиК услуги, поради което в негова тежест е възникнало задължението за заплащане остатъка от посочените в процесните фактури суми-частично престирани на търговеца- доставчик. Позовавайки се на договор доброволна делба от 21.01.2005 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 34 от 25.04.2006 г. на Община Созопол, въззивният съд е счел за безспорно от фактическа страна, че ответникът „АЛКАДИ”ООД, в качеството си на собственик на УПИ ХІІІ-8039,8040 в землището на [населено място], местността „Аклади”, е изградил и е придобил в собственост вилно селище”Св.Никола” – бл.А, бл.Б, бл.С, два басейна, бар, помещения за обслужване и експлоатация, като с цел осигуряване водоснабдяване на собственото си вилно селище и в съответствие с договор, сключен с Община Созопол от 14.07.2005 г. за осигуряване финансиране, изграждане и поддържане на ВиК връзки е поел и задължение да инвестира изграждането на проект за външни В и К връзки, подобект – уличен водопровод от УПИ ХІІІ до магистрален водопровод „Ясна поляна”. За безспорен е приет още и факта, че с предходен предварителен договор от 11.07.2005 г. между „АЛКАДИ” ООД и „ВиК” ЕАД, [населено място],на осн. чл.84 ЗУТ, е договорено включване към водоснабдителната и канализационната мрежи на обект външни ВиК връзки УПИ ХІІІ-8039 и 8040, а с договор от 17.02.2012 г. между „В и К” ЕАД , [населено място] и Община Созопол е договорено доставяне на В и К услуги за обект външни В и К връзки за УПИ ХІІІ -8039, 8040 с подобект уличен водопровод в м.”Аклади” на [населено място]. При обосноваване на крайния правен резултат по делото – надлежно възникнало за ответното ООД задължение за плащане стойността на претендираните суми до размера на присъдените 23 742.84 лв. – сбор, формиран от непогасените остатъци по отделните главни задължения, описани в процесните фактури за визираните в исковата молба периоди, решаващият състав на Бургаския окръжен съд се е позовал както на заключението на изслушаната съдебно – техническа експертиза, така на надлежно извършеното осчетоводяване на същите от дружеството –потребител, частично престирало дължимото.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Съгласно уредбата на касационното обжалване по действащия ГПК – факултативно, а не задължително, достъпът до касационен контрол е предпоставен от произнасяне на въззивния съд по материалноправен и/ или процесуалноправен въпрос – включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и постановения краен правен резултат по конкретния правен спор.По отношение на същия следва да е налице някое от селективните основания по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в изключителна тежест на касатора е да формулира ясно и точно този значим за изхода на делото правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалвания съдебен акт. Касационната инстанция не разполага с правомощия, вкл. по съображения черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, да извежда релевантния за делото правен въпрос от изложението в касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, или от съдържанието на касационната жалба, респ. от сочените от жалбоподателя факти и обстоятелства, като преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС само въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В разглеждания случай касаторът въобще не е формулирал конкретен правен въпрос, който да е обуславящ за изхода на делото и да може да послужи за обща предпоставка по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата й, според задължителните разяснения в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно съображение за възпрепятстване достъпа до касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания. Позоваването от страна на касатора на несъответствие на обжалвания въззивен съдебен акт с конкретната посочена практика на ВКС – ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при отсъствие на формулиран конкретен правен въпрос, попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, притежава правната характеристика единствено на оплакване за неправилност по см. на чл.281, т.3 ГПК – порок, въведени и в обстоятелствената част на касационната жалба, който дори и евентуално основателен, сам по себе си не обосновава наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване – строго формални и различни от основанията за касиране на обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕАД, гр.Бургас в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК му се следват в размер на сумата 100 лв./ сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП за изготвения отговор.
Съдебно – деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК е претендирал своевременно и ответникът ОБЩИНА СОЗОПОЛ , но не е доказал реалното извършване на такава, поради което искането му, според задължителните постановки в т.1 на ТР № 6/12 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС,се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІV-72 от 23.07.2018 г., по в.т.д.№ 766/2018 г., в частта за уважаване на предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕАД срещу „АЛКАДИ”ООД, гр. Черноморец, община Созопол иск за заплащане на сумата 23 742.84 лв.( двадесет и три хиляди седемстотин четиридесет и два лева и осемдесет и четири стотинки) – сбор от неплатени в периода 16.04 -17.06.2015 г. потребени ВиК услуги по доставка, отвеждане и пречистване на студена вода за водоснабден обект вилно селище „Св.Никола”, находящо се в землището на [населено място], местността „Аклади”, с абонатен № 204 529, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на исковата молба 02.08.2017 г. до окончателното и изплащане и в частта за отхвърляне на иска за заплащане на сумата 23 742.84 лв.( двадесет и три хиляди седемстотин четиридесет и два лева и осемдесет и четири стотинки) срещу ОБЩИНА СОЗОПОЛ.
ОСЪЖДА АЛКАДИ”ООД, гр. Черноморец, община Созопол да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕАД, гр.Бургас сумата 100 лв.( сто лева) съдебно- деловодни разноски за касационното производство – юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, касационната жалба на „АЛКАДИ” ООД, гр. Черноморец, община Созопол с вх.№ 12118/24.08.2018 г. в останалата й част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която касационната жалба на „АЛКАДИ” ООД, гр. Черноморец, община Созопол е оставена без разглеждане може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: