О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр. София, 11.07.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2233/2017 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Р. М. С., чрез пълномощника й адв. П. А. от САК, против въззивното определение № 257 от 3.04.2017 год. по ч. гр. д. № 132/2017 год. на Софийския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение № 436 от 2.02.2017 год. по гр. д. № 1499/2016 год. на Ботевградския районен съд, с което е върната исковата молба на настоящата жалбоподателка срещу Т. Н. Т. поради недопустимост на предявения иск и е прекратено производството по образуваното дело.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и вместо това делото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като прецени доводите на жалбоподателката, въз основа данните по делото, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, въззивният съд приел, че предявеният от ищцата, сега жалбоподател, иск по чл. 76 ЗС е процесуално недопустим. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 359 ГПК, съгласно която лицето, предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин. Предвиденото изключение не е налице с оглед твърдяната от ищцата дата на отнемане на владението на имота преди предявяването от същата на установителния иск за собствеността на същия имот. Изложени са съображения за характера на защитата на правото чрез предявяване на установителен иск за собственост, поглъщаща целяната с посесорния иск такава, като е обоснован извод за приложението на чл. 359 ГПК в случай на предявен положителен установителен иск за собственост, за разлика от съдебната практика по допустимосттта на посесорната защита при предявен отрицателен установителен иск, приета за неотносима в случая.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по процесуалноправни въпроси относно приложението на чл. 278, ал. 3 ГПК с оглед постановеното от първоинстанционния съд прекратително определение след отмяна на предходно такова и наличието на две противоположни въззивни определения по един и същ въпрос относно допустимостта на иска по чл. 76 ЗС при предявен установителен иск за собственост. По последния въпрос е налице позоваване на приложеното определение по гр. д. № 860/2012 год. на ВКС, І г. о., в което е прието наличието на задължителна съдебна практика /посочени Р 392 от 22.10.10 год. по гр. д. № 6/10 год. ІІ г. о., Р 733 от 4.11.10 год. по гр. д. № 1536/09 год. І г. о. на ВКС/, приемаща допустимостта на владелческия иск при предявен както отрицателен установетелен иск, така и на положителен такъв. С оглед характера на сочената практика /определение по чл. 288 ГПК/ и по този въпрос, формулиран по следния начин: Допустим ли е иск по чл. 75, респ. чл. 76 ЗС, когато ищецът е предявил и положителен установителен иск за собственост и двете дела се развиват паралелно, се релевира евентуално основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и по следните правни въпроси: Кои искове са включени в разпоредбата на чл. 359 ГПК с оглед липсата на формирана съдебна практика относно включването в приложното й поле на положителните установителни искове; и Когато владелческият иск по чл. 75 ЗС, респ. чл. 76 ЗС, е заведен и е образувано дело преди иска за собственост по чл. 124 ГПК, важи ли забраната по чл. 359 ГПК?
Първата група процесуалноправни въпроси, поставени в приложеното изложение, са относими към направения от въззивния съд извод относно правилността на първоинстанционния акт при наличие на предходно въззивно определение в обратен смисъл. Произнасяне по тях не се констатира от настоящия състав при преглед на съдебната практика, поради което и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед тълкуване на разпоредбата на чл. 278, ал. 3 ГПК. Последната разпорежда, че постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд. При отмяна на обжалваното първоинстанционно определение неговите последици се заличават с обратна сила, като се заменят с правните последици на въззивното определение, и с тях първоинстанционният съд следва да се съобрази. Процесуалните действия, приети от въззивния съд при обжалването за неправилни, не могат да бъдат повторени. Приложено към настоящия случай: с въззивното определение от 27.01.2017 год. по ч. гр. д. № 9/17 год. въззивният Софийски окръжен съд е отменил разпореждането на районния съд за връщане на исковата молба на настоящата жалбоподателка, с която е предявен срещу Т. Т. иск по чл. 76 ЗС и върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Вместо да се съобрази с дадените указания за продължаване на съдопроизводството поради неправилност на извода за недопустимост на владелческия иск на основание чл. 359 ГПК, първоинстанционният съд повторил същите процесуални действия – връщане на исковата молба поради недопустимост на иска на същото основание. По въпроса за допустимостта на предявения иск по чл. 76 ЗС е осъществена проверка по реда на инстанционния контрол, поради което и първоинстанционният съд е длъжен да се съобрази с нея, макар и да е в друг съдебен състав. Евентуалната неправилност на въззивното определение, с което се връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск, може да се релевира при осъществяване на инстанционния контрол на последващото съдебно решение, но не и по реда, предприет от първоинстанционнният съд в настоящия случай. Допуснатото процесуално нарушение не е констатирано от въззивния съд при обжалването с частната жалба на ищцата на второто прекратително определение на първоинстанционния съд, което го опорочава и обуславя извод за отмяната му.
Извън горните съображения за неправилност на обжалваното въззивно определение, настоящият състав счита, че изложените от въззивния съд съображения по приложението на чл. 359 ГПК също са неправилни. Възприемането на предявяването на положителен установителен иск за собственост като процесуална пречка за предявяването на владелческия иск, не може да се изведе от разпоредбата на чл. 359 ГПК /извън предвиденото в нея изключение/, по съображението, че в нея общо е предвидена като такава иск за собственост, без значение дали е установителен или осъдителен. Изходната позиция за отговор на поставения въпрос следва да бъде предмета на търсената със съответния иск защита, която при положителния установителен иск за собственост действително е принадлежността на вещното право, но и при съответното му уважаване съдебното решение по своето съдържание и последици ще бъде установително – че спорното право съществува или не съществува. Решението ще се ползва със сила на пресъдено нещо, но не и с изпълнителна сила, поради което и предявяването на положителния установителен иск за собственост не би дал тази защита, която се търси с предявения иск за нарушеното владение – възстановяването му като фактическо състояние, независимо от обстоятелството, че правото на собственост включва в съдържанието си правото да се владее имота. С уважаването на положителния установителен иск то само се признава, че съществува като част от съдържанието на правото на собственост, но получаване на фактическата власт не би се постигнало. Затова и според настоящият състав предвидената в чл. 359 ГПК отрицателна процесуална предпоставка има предвид ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, при уважаване на който ищецът ще получи и фактическата власт върху имота /което с положителния установителен иск не би се постигнало/ и което обуславя недопустимост на предявяването на иска за защита на владението по чл. 75, респ. чл. 76 ЗС /извън предвиденото в закона изключение, когато владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин/.
По тези съображения обжалваното въззивно определение като неправилно следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения от жалбоподателката иск по чл. 76 ЗС.
Водим от горното, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определението с № 257 от 3.04.2017 год. по ч. гр. д. № 132/2017 год. на Софийския окръжен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 257 от 3.04.2017 год. по ч. гр. д. № 132/2017 год. на Софийския окръжен съд и потвърденото с него определение № 436 от 2.02.2017 год. по гр. д. № 1499/2016 год. на Ботевградския районен съд и
ВРЪЩА делото на Ботевградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: