О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 14.02.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №3815 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Х. В. от [населено място], чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 25.05.2016г., постановено по в.гр.д.№265/2016г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение от 12.02.2016г. по гр.д.№11/2015г. на Районен съд – Панагюрище за уважаване на предявения от Запрян Г. Н. срещу В. Х. В. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Запрян Г. Н. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основаниое чл.87, ал.3 ЗЗД е развален сключения с н.а. №6/2014г. договор, с който Запрян Г. Н. е прехвърлил Ѕ ид. част от собствения си недвижим имот – застроено дворно място в [населено място], подробно описан, на В. Х. В. срещу дадените му м минало време гледане и издръжка от В. В. и срещу задължение за гледане и издръжка, поради неизпълнение от страна на приобретателя на задължението за гледане и издръжка.
Установено е въз основа на събраните по делото гласни доказателства, че прехвърлителят е в твърде безпомощно състояние да живее сам, тъй като страда от множество заболявания, ампутация на единия крак, инфекции и декубитални рани, които са довели до необходимостта за него да се полагат непрекъснати грижи; че през втората половина на месец октомври ответникът-приобретател е спрял да полага грижи за ищеца, при което ищецът е изпаднал в тежко състояние, битовите му условия са били неприемливи за този сезон от годината, в стаята му е било студено, той е бил неспособен да стигне до храната си или до тоалетната, както и да обслужва своите елементарни физиологични нужди. Именно в такова тежко състояние е бил намерен от свидетеля С., който положил грижи да намери някое лице съгласно да полага ежедневните битови грижи за ищеца, в резултат на което свидетелят Д. и неговата съпруга приели ищеца в дома си в [населено място] и започнали да полагат грижи за него. Прието е за установено, че макар да е осигурил полагането на непрекъснати грижи за ищеца посредством своята майка, ответникът е прекратил тези грижи без да бъде изложена каквато и да било причина за това му поведение и без да е поискано гледането и издръжката да бъдат трансформирани само и единствено в изплащането на съответен размер издръжка на прехвърлителя.
Въззивният съд е приел, че при всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението. По този начин се процедира и когато част от уговорената престация срещу прехвърлената вещ, е била получена от отчуждителя към момента на сключване на договора – било дадени грижи и издръжка за минал период, било парична сума, вещ и т. н. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена докато трае съдебното производство за трансформация на задължението за издръжка от натурално в парично т.е дори да има отказ от кредитора да приеме изпълнението, за да се освободи от отговорност, В. е следвало да поиска трансформация на алеаторното задължение в парично, което не е сторила. По отношение на частичното неизпълнение по договора, въззивният съд се е позовал на приетото с решение № 818 от 07.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2009 г., IV г.о., че прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД изисква оценка на съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението, каквото е и принципното разрешение, дадено в ППВС № 3/73 г. и преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло в светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства – възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и пр. При прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение т.е всяко едно от посочените по-горе обстоятелства за конкретната житейска ситуация на кредитора може да доведе до извод за това, че неизпълнението не е незначително. По отношение възражението на жалбоподателя,че не е допустимо разваляне на договора ,ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, въззивният съд е изложил съображения, че обстоятелствата при които съдът би могъл да определи допълнителен срок за изпълнение при противопоставяне от кредитора, на изследване подлежи наличието на извинителна причина за длъжниковата забава и ако такава съществува, и интерес на кредитора от късното изпълнение. В случая е прието, че забавата е в резултат от бездействието не само на лицето което е натоварено от купувача с изпълнение на задължението, но и на самия длъжник,който не е предложил изпълнение и няма извинителни причини от категорията на тези,които биха представлявали обстоятелства по смисъла на чл.87,ал.3 ЗЗД за определяне срок за изпълнение. Относно възражението на жалбоподателя свързан с въпроса,че когато кредиторът по алеаторвния договор не приеме предлаганите му от длъжника грижи и храна, за да бъде изправна страна длъжникът трябва да поиска от съда да трансформира задължението му по договора в парично и ежемесечно да превежда по сметка на кредитора определената сума, въззивният съд е изложил съображения, че трансформирането на задължението за гледане в парично може да бъде сторено само в случай, че длъжникът по алеаторния договор е изправна страна, като е приел, че настоящият случай не е такъв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: ”по приложението на чл.63 ЗЗД досежно действията, с които едната страна по договор създава пречки пред другата като така осуетява нейното изпълнение по този договор“ и „по приложението на чл.87 ЗЗД досежно даването от съда на срок за изпълнение преди развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти“.
По първия от поставените въпроси касаторът счита, че въззивното решение е в противоречие с решение №203 от 30.01.2012г. по т.д.№116/2011г. на ВКС, ІІт.о., с което е прието, че кредиторът не може да упражни правото да развали договора в случай, че длъжникът не отговаря за неизпълнението поради това, че то е причинено от кредиторовата забава. От една страна следва да се посочи, че въззивното решение не е в противоречие с посоченото решение на ВКС, ТК, тъй като в конкретния случай въззивният съд е приел, че кредиторът не е в забава /не е установен отказ на кредитора да приеме изпълнение в натура, напротив, прехвърлителят е бил изоставен в безпомощно състояние/. От друга страна следва да се отбележи, че даденото разрешение по търговския спор не е относимо към спора, по който е постановено сега обжалваното въззивно решение, предвид особеностите на алеаторния договор. Отделно от това, по приложението на чл.87, ал. 3 ЗЗД относно алеаторните договори има трайно установената съдебна практика, включително и задължителната съдебна практика – решение № 363 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 756/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 82 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на ВКС, ІV г.о., че неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация.
По втория от поставените въпроси касаторът счита, че въззивното решение е в противоречие с ППВС №3/1973г., решение №24 от 17.03.1972г. по гр.д.№9/72г. на ОСГК, решение №186 от 15.09.2014г. по т.д.№569/2012г. на ВКС, ТК. Съгласно чл. 87, ал. 3, изр. 2 ГПК длъжникът може да предложи изпълнение в хода на процеса и да поиска от съда да му бъде предоставен подходящ срок за изпълнение. Съдът, пред който е отнесен спорът, може според обстоятелствата да даде срок за изпълнение Законът не съдържа указание за предпоставките, при които искането подлежи на уважаване и те се преценяват във всеки конкретен случай. Правилността на преценката на въззивния съд не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.05.2016г., постановено по в.гр.д.№265/2016г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: