3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София,14.02.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №3480/2017г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 28.06.2017г. по гр.д.№242/2017г.на АС Пловдив, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П. на РБ поддържа, че със същото е разрешен правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът П. Ж. С., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е осъдил П. на РБ да заплати на П. Ж., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпления, по които е бил оправдан с Присъда № 59 от 01.03.2012 г., постановена по НОХД № 4130/2007 г. на СГС, която присъда е влязла в сила на 05.11.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на присъдата в сила – 05.11.2014 г., до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 310 лв. направени по делото разноски, като искът в останалата му част до размер на сумата 100 000 лв. като неоснователен и недоказан е отхвърлен.
Установено е по делото , че ищецът –ответник по жалба е бил привлечен като обвиняем по следствено дело № 412/2015 г. по писа на Столична следствена служба с Постановление от 04.08.2005 г. за извършени престъпления по чл. 321, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, по чл. 242, ал. 1, б. „б“, пр. 3, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 НК и по чл. 255, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 НК, с още две лица. Констатирано е, че с определение на СГС от 06.08.2005 г., потвърдено с определение на САС от 11.08.2005 г. по отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000 лв., а с определение от 05.10.2007 г., постановено по ЧНД № 2897/2007 г. СГС е отменил взетите мерки за неотклонение – „Парична гаранция“ в размер на 5000 лв. и „Подписка“.
Установено е , че с определение от 13.12.2006 г. на СГС е отменена наложената на забрана за напускане пределите на страната.
Констатирано е, че обвинителен акт е бил внесен на 14.12.2007 г. и е било образувано НОХД № 4130/2007 г. по описа на СГС, а производството по делото е приключило на 01.03.2012 г. с присъда № 59 от 01.03.2012 г. , като съдът е признал за невиновен и е оправдал ищеца по повдигнатите му и предявени обвинения.
Съдът е приел, че са събрани гласни доказателства, от които безспорно са установени отрицателните последици във физическо, емоционално и психическо отношение, които е претърпял ищецът вследствие на наказателното преследване и взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът като е взел предвид само продължителността на съдебния процес е счел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществените вреди от незаконното наказателно преследване следва да е в размер на 80 000 лева .
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят – П. на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението, в частта му с която е уважен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ, е даден отговор на правен от значение за спора: за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /ред.Дв.в.бр.49/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Представя множество решения на състави на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД.
С оглед установените факти по делото настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, в частта му , с която е уважен иск с правно основание чл.2 зодов, по въпроса на който съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС- за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 28.06.2017г. по гр.д.№242/2017г.на АС Пловдив, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2 зодов.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІVг.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: