4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№119
София, 14.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2289/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ю. Р. Т. против решение № 1423 от 07.06.2018 г. по гр.д. № 5735/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – ЗАД „Армеец” АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Л. М. е на становище, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество, жалбата е обсъдена като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Т.,чрез пълномощника си – адв. Я. С., е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Посочила е, че съдът „неправилно” приложил материалния закон и по този начин се е произнесъл по въпроса за приложение принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.Изложени са общи съображения за неправилност на акта, като е направено оплакване, че съдът вложил различно съдържание в понятието справедливост и по този начин се отклонил от даденото с т.11 на ППВС № 4//68 г. разбиране и тълкуване на чл.52 ЗЗД. Подробно са въведени различни оплаквания за неправилност на акта, изведени от несъобразяване, според касатора Т., на установените травматични увреждания, като в противоречие с това разбиране, тя е поддържала и твърдението, че същите са съобразени, но не в достатъчна степен. Страната е поддържала още, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, изведено от това, че размера на обезщетението за неимуществени вреди не бил съобразен със съдебната практика, с лимитите на застрахователните обезщетения. Изброени са решения на ВКС, от които са възпроизведени части, подкрепящи разбирането на касатора Торова за неправилност на изводите на въззивния съд. В заключение и без обоснована връзка с вече изложеното са поставени въпросите – „ Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД за да бъде то справедливо”. 2/ „Задължително ли е излагане от страна на съда на съображенията за определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД, както и за критериите при определяне на този размер”. Посочено е, че този въпрос бил решен в противоречие с ППВС № 4/68г. Поставен е въпрос № 3/ „Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП съобразявайки лимитите на застрахователната отговорност по чл.226 от КЗ „ , 4/ „ Следва ли при определяне на размера на застрахователното обезщетение по чл.226 от КЗ / отм./ да бъдат съобразявани размерите на лимитите на застрахователната отговорност по чл.226 от КЗ / отм./, като проявна форма на обществено – икономическите условия в страната към момента на възникване на произшествието” и 5/” Следва ли при определяне на обезщетение за морални вреди болките и страданията да се вземе предвид последиците от травматичните увреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.” Страната е заявила че „ заниженият размер на обезщетението противоречи на редица решения на ВКС” като са изброени такива, считани от касатора като сходни на разглеждания случай. Други доводи не са развити.
Касаторът Ю. Т., чрез пълномощника си – адв.Я. С. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка, касаторът е изброил пет въпроса, като само един от тях е свързан с посочен допълнителен критерий- въпрос №2. Първият поставен въпрос е общ, като своят отговор същият е получил чрез задължителна практика, цитирана и от касатора – ППВС №4/68г., с която въззивният съд сее съобразил, поради което и не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Вторият поставен въпрос също не е релевантен доколкото съдържа в себе си фактически неверни твърдения, които обосновават съдържанието му – в случая съдът е изложил съображенията си за определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е изброил именно критериите залегнали в цитираното от касатора П. №4/68г. и съответно ги е разгледал с оглед събрания по делото доказателствен материал, като е изложил подробни мотиви в тази насока. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довода на касатора за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. По отношение и на другите три въпроса, които предполагат непроизнасяне на съда по определен от касатора допълнителен критерий за определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, следва да се има предвид същото, тъй като съдът е взел предвид и изрично е мотивирал правните си изводи както за съобразяване на лимитите на застрахователните обезщетения, така и за икономическата конюнктура, а по отношение на травматичните увреждания мотивите му са изведени от изслушаната медицинска експертиза и свидетелските показания. Следователно, така поставени въпросите съдържат оплакване на касатора несъобразено с мотивите на въззивният съд, а съставляващо такова за неправилност на изводите, което не е предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Извън това възпроизвеждането на части от съдебни актове на ВКС, без да е обосновано конкретно противоречие на изводите на въззивния съд, разглеждат въпроси, които дори и да се счетат за сходни с разглеждания случай,не установяват идентитет в разрешаването им. Или касаторът не е развили релевантни доводи по поддържаното от нея основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е цитирала практика на ВКС, указваща по задължителен за съдилищата начин предпоставките, които следва да разгледа съдът при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД и които, в случая, въззивният съд е разгледал. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата определят различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата / вкл. и цитираната практика на ВКС/а в случая и въззивният съд се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Или твърдението за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване.. Поради това и така поддържаното от касатора общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
Поставените въпроси както вече бе обосновано не са релевантни поради това, че нямат връзка с приетото от въззивният съд. Но дори и да бъде изведен от тези въпроси релевантен, то страната не е развила каквито и да било съображения по допълнителния критерий- чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като възпроизвеждане текста на нормата не е довод за наличие на предпоставките й така както са разяснени с т.4 на ТР ОСГТК №1 /09г.
С оглед изложеното решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП на ответната страна следва да бъде присъдени, направените, поискани и установени разноски в размер на 300лв. – юрисконсултско възнаграждение .
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1423 от 07.06.2018 г. по гр.д. № 5735/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Ю. Р. Т. да заплати на „ЗАД Армеец” АД, [населено място], направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 300лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: