5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 18,02,2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1536/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 51 от 13.01.2014 г. по т.д. №3537/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма]- [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. По основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, страната е интерпретирала т.2 на ТРОСГТК №1/09г., както и е дала определение на общото основание. Заявила е, че „ спорът бил за това дали въззивния съд е постановил правилно и законосъобразно решение след като е отменил хода по същество и е приел като доказателства Постановление на СРП за спиране на наказателното производство от 26.10.2013г., което не бил обсъдил”. В тази връзка, според касатора „ възниквали въпросите: ” 1/ Съобразил ли е САС в постановеното … решение съдържанието и правната природа на Постановлението на СРП..2/ Длъжен ли е гражданския съд да съобрази своето решение с постановлението на Прокуратурата, с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК 3/ Съществува ли противоречие между решението на САС и СГС и установеното в Постановлението на СРП 4/ Каква е правната сила и значение на Постановлението на СРП и съобразил ли го е въззивният съд 5/Може ли съдебното решение по делото да противоречи на установеното от прокуратурата … 6/ Приетото като доказателство Постановление на СРП… следва ли да намери отражение в постановеното от въззивния съд решение. 7/ Правилна и законосъобразна ли е правната квалификация на въззивния съд, че бил налице договор под отлагателно условие, 8/ Идентичен ли е намерения автобус със застрахования, с оглед приетото като доказателство Постановление на СРП.”С оглед така поставените въпроси страната е направила оплакване, че САС бил „ изместил предмета на спор”, като „центъра не бил върху алармената система, а за това идентичен ли е намерения автобус на откраднатия”.Изложено е лаконично оплакване, че не трябвало съдебните актове и актовете на прокуратурата да си противоречат. Страната е посочила, че била налице и необоснованост на решението, тъй като не били обсъдени всестранно фактите – изброени са две решения на ВКС.По „ втората предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК” е поддържано общо, че решението на САС противоречало и на „ установените съдебни практики за подобни по характер съдебни спорове”. Изброени са решения на СГС и САС. По чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът е развил общо разбирането си относно предпоставките на основанието, които счита за установени, тъй като „ има опасност да се създаде порочна съдебна практика по необоснован отказ от присъждане на застрахователни обезщетения„”. Както и са изложени съображения, с оглед заявеното, че „значението на присъжданите обезщетения за имуществени вреди нараствало.” Други доводи не са развити
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Поставените от него въпроси не са релевантни, с оглед определената дефинитивност на правния въпрос като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Така формулирани тези въпроси са фактически тъй като касаят установяване на конкретни факти, респективно обсъждане на доказателства, без връзка с решаващите правни изводи на състава на САС, довели до отхвърляне на иска. Въззивният съд, за да постанови обжалвания резултат е приел наличие на застрахователно правоотношение между страните, но също така и с оглед фактите, установени по спора е мотивирал, че в спецификацията към застрахователната полица е записана декларацията на застрахования, че риска „ кражба” се счита покрит след отстраняване на констатираната неизправност на алармената система на автомобила и нов оглед.Прието е още, че условието, за да се счита покрит риска „ кражба” не е било изпълнено от застрахования, в договора е било отбелязано изрично, че МПС не е бил снабден с работеща алармена инсталация и няма данни това обстоятелство да е било променено така както е договорено, а и страната не е поддържала,осъществяване на тези поети задължения. Договореностите са разгледани от въззивния съд като съответни на изискванията на Общите условия. Направен е извод, че договора за застраховка по отношение на риска „кражба” не е влязъл в сила, от което е изведено и липса на задължение на застрахователя да плати застрахователната сума при осъществяване на процесното застрахователно събитие. Следователно, това са решаващите изводи на въззивния съд, спрямо които въпросите, свързани с действието на Постановлението на СГП не са релевантни, не само поради това, че не са разглеждани от съда, но и поради обстоятелството, че извършената от състава преценка е предхождаща и обуславяща по отношение на тях. Или при липса на установеност за покритие на риска „ кражба” в застрахователния договор, без правно значение са обстоятелствата свързани с осъществяване на застрахователното събитие и установеността на други факти, отразяващи се върху задължението на застрахователя. В този смисъл и считаните за съществени факти като Постановлението на СРП, с което е било отказано да бъде върнато откритото имущество е ирелевантно. Следователно, поставените въпроси също нямат относимост към установяване предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК,и само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което може да бъде изведено от представените актове, обективиращи задължителна практика, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът не е поставил правен въпрос, а е посочил, че решението е необосновано тъй като въззивният съд не бил обсъдил „ всестранно и пълно доводите във въззивната жалба”. Следователно, не са развити доводи по основанието и не е поставен правен въпрос, поради което следва да се приеме, че в случая противоречието е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска.Същото е относимо и към общо изразеното твърдение че решението противоречи и на „ установената съдебна практика за подобни по характер съдебни спорове”.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел касатора по отношение на поставените от него фактически въпроси, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общо изразеното разбиране на касатора за значимостта на спора по присъждане на застрахователни обезщетения, нито тяхното значение предвид тенденцията на завишаване броя на ПТП / проблем извън предмета на повдигнатия спор./След като липсват каквито и да било доводи по отношение непълнотата или неяснотата на приложена от въззивния съд правна норма, която се нуждае от тълкуване, респективно посочване на неправилно формирана съдебна практика, нуждаеща се от промяна или осъвременяване, то и липсват адекватни доводи по основанието и същото не може да бъде прието за установено.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 13.01.2014 г. по т.д. №3537/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: