О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 18.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.01.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 7121/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 109426/24.09.2014г,подадена от П. С. П.,З. С. П. и Ц. С. С.,чрез пълномощника си адвокат В. С.,против решение от 14.07.2014г. на Софийски градски съд,ГО,ІV-Д въззивен състав,постановено по гр.д.№3453/2013г. по описа на същия съд,с което е отменено решение № І-124-99 от 10.01.2013г.,постановено по гр.д.№26641/2012г. по описа на Софийски районен съд,124 състав и вместо него е постановено:отхвърля предявените от П. С. П.,З. С. П. и Ц. С. С.,срещу [фирма],София,искове с правно основание член 124,ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника,че ищците са собственици по силата на земеделската реституция на надвижим имот-нива от 0,930 дка,ІV категория,находяща се в строителните граници в землището на кв.Г.,местността „Г.”,представляваща имот пл.№1112900Б,к.л.579,нанесен в помощен план по чл.13 а,ал.1 ППЗСПЗЗ,попадащ в кв.1,УПИ ІІ-отреден за СПТУ по П. по плана на[жк]при описани съседи съгласно скица №485/07.03.2013г., и за частична отмяна на нотариален акт №11,том І,рег.№984,дело №44/2000г. на нотариус Е. Е.,рег.№052 в регистъра на НК,като недоказани и неоснователни.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно,поради допуснати нарушения на материалния закон,поради нарушаване на съдопроизводствените правила,както и поради неговата необоснованост,като се иска отмяната му.
Ответникът по касационната жалба [фирма],София,в депозирания писмен отговор по делото,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,възивният съд е констатирал,че по заявената от ищците претенция с правно основание член 124,ал.1 ГПК,последните твърдят че са собственици по наследствено правоприемство от С. П. Г./С. П. П./-починал на 03.10.1992г. на описания в молбата,придобит от последния по силата на нотариален акт №24/1937г.,като правото на собственост върху този земеделски имот е възстановено на наследодателя с решение №77/30.03.2012г. на ОСЗ-П.,в съществуващи,възстановими реални граници,в което решение е цитирано решение по адм.д.№3774/2011г. по описа на ВАС,относно определянето на незастроена площ,както и изготвените въз основа на него удостоверение и скица по чл.13,ал.4-6 ППЗСПЗЗ.Съдът е посочил изрично,че ответникът [фирма],е депозирал отговор на исковата молба,след срока по член 131,ал.1 ГПК,като е оспорил материалноправната легитимация на ищците с твърдения,че те са собственици,тъй като последният е част от собствения на ответника имот от 15 дка,като правоприемник на СО”М.”,на когото имотът е бил предоставен с решение на Комисията по земята по реда на ЗООЗП/отм/,като за правото си на собственост ответникът се снабдил с констативен нотариален акт през 2000 година.Съдът е отчел обстоятелството,че макар и да не посочено изрично,от твърденията на ответника може да се направи извод,че той твърди че е собственик по силата на 17 а ЗППДОбП/отм/.Наред с това съдът приел,че не е спорно и от приетото заключение на СТЕ в първоинстанционното производство се установява,че процесният имот е идентичен с описания в нотариален акт №24/1937г. и възстановен с решение №77/2012г. на ОСЗ,като същият попада в УПИ-ІІ от кв.1 по плана на [населено място],м.”Д.-2 част,разширението”-означен по букви АБВГДЕЖЗИКА на комбинирана скица-неразделна част от заключението.Съдът е посочил,че пречка за възстановяване на собствеността върху земеделски имот в реални граници е предвидена,освен в чл.10,ал.7 , чл.10 б и чл.24,ал.2-ал.4 ЗСПЗЗ,както и в параграф 6,ал.6 ДР ЗППДОбП,аналогичен на който е параграф 11,ал.1 от ДР на действащия ЗПСПК,съгласно които в случаите на сключена приватизационна сделка и в случаите,когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или недвижим вещи-собственост на правоимащите,последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ,поради което правно ирелевантно е дали имотът е застроен,респ.дали предвиденото мероприятие е реализирано.След анализ на писмените доказателства по делото,отнасящи се до статута на процесния имот,както и предвид данните по изслушаните във въззивното производство единична и повторна СИЕ,съдът е стигнал до извода,че към момента на постановяване но реституционното решение на ОСЗ през 2012г. имотът от 15 дка е бил включен в капитала на преобразуваното дружество [фирма],поради което ищците съгласно разпоредбата на параграф 11,ал.1 ДР ЗПСПК ищците имат право само на обезщетение за процесния имот,а не на реалното му връщане.В резултат на това,съдът е стигнал до крайния извод,че ищците не са доказали правото си на собственост върху процесния имот,а предявените искове са неоснователни.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторите твърдят,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като/цитирам/:
„въззивният съд в решението си се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,постановен в противоречие с практиката на ВКС,както и на основание член 280,ал.1т.2 ГПК-въззивният съд се е произнесъл в противоречие с друго решение на ВКС по аналогичен казус-решение №541 от 01.07.2009г. по в.гр.д.№701/2008г. по описа на ВКС,Іг.о.
В тази връзка моля Върховният касационен да отговори на следния обуславящ процесуалноправен въпрос за приложението на чл.266 от ГПК и в частност на нейната ал.3 във въззивното производство,а именно:
1.Може ли въззивният съд да допусне служебно по собствена инициатива нови доказателства на основание чл.266,ал.3 от ГПК,след като ответникът не е искал събирането им в първоинстанционното производство и във въззивната жалба не се твърди,че не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения?”
След което се излагат доводи,че предприетите от съда процесуални действия по служебно допускане на съдебно-счетоводна експертиза,са в противоречие със предвиденото в задължителната практика на ВКС- т.2 и т.3 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГТК на ВКС,тъй като въззивният съд без да е повдиган във въззивната жалба въпрос допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд е отменил хода по същество и е назначил ССЕ,а според касаторите видно от изложеното в подадената от [фирма] въззивна жалба против решението на СРС се излагата доводи за необоснованост и неоснователност на първоинстанционното решение.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009 на ОСГТК на ВКС,касаторът е задължен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.Видно от цитираното по-горе съдържание на изложението на касатора,такъв правен въпрос,който да е от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото,не е посочен.Напротив, изрично касаторите отправят искане до ВКС да даде разрешение на формулирания в точка първа от изложението си процесуалноправен въпрос и едновременно с това цитират горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.Всъщност,поставяйки по този начин въпроса си,касаторите навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,като се позовават на тази задължителна практика на ВКС,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността на обжалваното решение,ще се извърши след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 от ГПК.
В точка втора от изложението си касаторите заявяват/цитирам/:
„2.По второто основание за допускане на касационно обжалване считам,че въззивното решение е в противоречие с друго решение на ВКС по аналогичен казус-противоречие с решение на ВКС по гр.д.№701/2008г.,Іг.о.”
След което се посочва от касаторите,че пред въззивната инстанция са представили горепосоченото решение на ВКС,постановено по реда на ГПК/отм/,като се цитират част от мотивите на този съдебен акт,в подкрепа на доводите на касаторите,които направени в тази връзка пред въззивния съди които били приети за неоснователни.
И в тази част от изложението нси, касаторите отново не формулират правен въпрос от значение за изхода на делото и обусловил изводите на възвивния съд,разрешен в постановеното от последния решение,както е прието с ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Напротив,правят се касационни оплаквания,че въззивният съд не е въприел техните доводи,направени във връзка с аналогичен според тях казус,предмет на горепосоченото решение на ВКС,Іго.
Непосочването на правният въпрос,както е в настоящия случай само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се посочват допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.07.2014г. на Софийски градски съд,ГО,ІV-Д въззивен състав,постановено по гр.д.№3453/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: